1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

The wise woman builds her house, But the foolish pulls it down with her hands.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

He who walks in his uprightness fears the Lord, But he who is perverse in his ways despises Him.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

In the mouth of a fool is a rod of pride, But the lips of the wise will preserve them.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Where no oxen are, the trough is clean; But much increase comes by the strength of an ox.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

A faithful witness does not lie, But a false witness will utter lies.

6 П рисмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

A scoffer seeks wisdom and does not find it, But knowledge is easy to him who understands.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Go from the presence of a foolish man, When you do not perceive in him the lips of knowledge.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

The wisdom of the prudent is to understand his way, But the folly of fools is deceit.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

Fools mock at sin, But among the upright there is favor.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

The heart knows its own bitterness, And a stranger does not share its joy.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

The house of the wicked will be overthrown, But the tent of the upright will flourish.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

There is a way that seems right to a man, But its end is the way of death.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Even in laughter the heart may sorrow, And the end of mirth may be grief.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

The backslider in heart will be filled with his own ways, But a good man will be satisfied from above.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

The simple believes every word, But the prudent considers well his steps.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

A wise man fears and departs from evil, But a fool rages and is self-confident.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

A quick-tempered man acts foolishly, And a man of wicked intentions is hated.

18 Б езумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

The simple inherit folly, But the prudent are crowned with knowledge.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

The evil will bow before the good, And the wicked at the gates of the righteous.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

The poor man is hated even by his own neighbor, But the rich has many friends.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

He who despises his neighbor sins; But he who has mercy on the poor, happy is he.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

Do they not go astray who devise evil? But mercy and truth belong to those who devise good.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

In all labor there is profit, But idle chatter leads only to poverty.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

The crown of the wise is their riches, But the foolishness of fools is folly.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

A true witness delivers souls, But a deceitful witness speaks lies.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

In the fear of the Lord there is strong confidence, And His children will have a place of refuge.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

The fear of the Lord is a fountain of life, To turn one away from the snares of death.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

In a multitude of people is a king’s honor, But in the lack of people is the downfall of a prince.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

He who is slow to wrath has great understanding, But he who is impulsive exalts folly.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

A sound heart is life to the body, But envy is rottenness to the bones.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

He who oppresses the poor reproaches his Maker, But he who honors Him has mercy on the needy.

32 Н ечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

The wicked is banished in his wickedness, But the righteous has a refuge in his death.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

Wisdom rests in the heart of him who has understanding, But what is in the heart of fools is made known.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

Righteousness exalts a nation, But sin is a reproach to any people.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

The king’s favor is toward a wise servant, But his wrath is against him who causes shame.