1 В това време Самуил умря; и целият Израил се събра та го оплакаха, и погребаха го в къщата му в Рама. И Давид стана та слезе в пустинята Фаран.

Then Samuel died; and the Israelites gathered together and lamented for him, and buried him at his home in Ramah. And David arose and went down to the Wilderness of Paran. David and the Wife of Nabal

2 И имаше в Маон един човек, чиято работа беше на Кармил; и тоя човек беше много богат, и имаше три хиляди овци и хиляда кози; и стрижеше овците си на Кармил.

Now there was a man in Maon whose business was in Carmel, and the man was very rich. He had three thousand sheep and a thousand goats. And he was shearing his sheep in Carmel.

3 И мето на човека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род {Или: С кучешки нрави.}.

The name of the man was Nabal, and the name of his wife Abigail. And she was a woman of good understanding and beautiful appearance; but the man was harsh and evil in his doings. He was of the house of Caleb.

4 И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овците си,

When David heard in the wilderness that Nabal was shearing his sheep,

5 и зпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил та идете при Навала, и поздравете го от мое име като кажете:

David sent ten young men; and David said to the young men, “Go up to Carmel, go to Nabal, and greet him in my name.

6 З дравей! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш!

And thus you shall say to him who lives in prosperity: ‘Peace be to you, peace to your house, and peace to all that you have!

7 И сега чух, че си имал стригачи; ето, не повредихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

Now I have heard that you have shearers. Your shepherds were with us, and we did not hurt them, nor was there anything missing from them all the while they were in Carmel.

8 П опитай момците си, и ще ти кажат. Прочее, нека придобият <моите> момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давида каквото ти дава ръка.

Ask your young men, and they will tell you. Therefore let my young men find favor in your eyes, for we come on a feast day. Please give whatever comes to your hand to your servants and to your son David.’”

9 И тъй, Давидовите момци дойдоха та говориха на Навала според всички тия думи от името на Давида, - и млъкнаха.

So when David’s young men came, they spoke to Nabal according to all these words in the name of David, and waited.

10 Н о Навал отговори на Давидовите слуги, казвайки: Кой е Давид? и кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат всеки от господаря си.

Then Nabal answered David’s servants, and said, “Who is David, and who is the son of Jesse? There are many servants nowadays who break away each one from his master.

11 И така, да взема ли хляба си, и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, та да ги дам на човеци, които не знам от къде са?

Shall I then take my bread and my water and my meat that I have killed for my shearers, and give it to men when I do not know where they are from?”

12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха известиха на <Давида> всички тия думи.

So David’s young men turned on their heels and went back; and they came and told him all these words.

13 Т огава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си; така и Давид препаса меча си; и излязоха подир Давида около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

Then David said to his men, “Every man gird on his sword.” So every man girded on his sword, and David also girded on his sword. And about four hundred men went with David, and two hundred stayed with the supplies.

14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея, казвайки: Ето, Давид прати човеци от пустинята за да поздравят нашия господар; а той се спусна върху тях.

Now one of the young men told Abigail, Nabal’s wife, saying, “Look, David sent messengers from the wilderness to greet our master; and he reviled them.

15 Н о тия мъже бяха много добри към нас; ние не бяхме повредени, нито изгубихме нещо, докато дружехме с тях, когато бяхме в полето;

But the men were very good to us, and we were not hurt, nor did we miss anything as long as we accompanied them, when we were in the fields.

16 т е бяха като стена около нас и денем и нощем през всичкото време, докато бяхме с тях и пасяхме овците.

They were a wall to us both by night and day, all the time we were with them keeping the sheep.

17 П рочее, знай това и размисли, какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкоз злонрав човек, щото никой не може да му продума.

Now therefore, know and consider what you will do, for harm is determined against our master and against all his household. For he is such a scoundrel that one cannot speak to him.”

18 Т огава Авигея побърза та взе двеста хляба, два меха вино, пет сготвени овци, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, и ги натовари на осли.

Then Abigail made haste and took two hundred loaves of bread, two skins of wine, five sheep already dressed, five seahs of roasted grain, one hundred clusters of raisins, and two hundred cakes of figs, and loaded them on donkeys.

19 И рече на момчетата си: Вървете пред мене; ето аз ида след вас. Но на мъжа си Навала не каза нищо.

And she said to her servants, “Go on before me; see, I am coming after you.” But she did not tell her husband Nabal.

20 И като седеше тя на осела и слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.

So it was, as she rode on the donkey, that she went down under cover of the hill; and there were David and his men, coming down toward her, and she met them.

21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко що имаше тоз човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро.

Now David had said, “Surely in vain I have protected all that this fellow has in the wilderness, so that nothing was missed of all that belongs to him. And he has repaid me evil for good.

22 Т ака да направи Бог на Давидовите неприятели, да! и повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко {Еврейски: Пикаещ в стена.} от всичко що е негово.

May God do so, and more also, to the enemies of David, if I leave one male of all who belong to him by morning light.”

23 И Авигея, като видя Давида побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лицето си, та се поклони до земята.

Now when Abigail saw David, she dismounted quickly from the donkey, fell on her face before David, and bowed down to the ground.

24 И , като припадна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си.

So she fell at his feet and said: “On me, my lord, on me let this iniquity be! And please let your maidservant speak in your ears, and hear the words of your maidservant.

25 М оля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навала; защото каквото е името му такъв е и той; Навал {Т.е., Безумен.} е името му, и безумие <обитава> в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

Please, let not my lord regard this scoundrel Nabal. For as his name is, so is he: Nabal is his name, and folly is with him! But I, your maidservant, did not see the young men of my lord whom you sent.

26 С ега, прочее, господарю мой, <в името> на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала.

Now therefore, my lord, as the Lord lives and as your soul lives, since the Lord has held you back from coming to bloodshed and from avenging yourself with your own hand, now then, let your enemies and those who seek harm for my lord be as Nabal.

27 И сега тоя подарък {Еврейски: това благословение.}, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

And now this present which your maidservant has brought to my lord, let it be given to the young men who follow my lord.

28 П рости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.

Please forgive the trespass of your maidservant. For the Lord will certainly make for my lord an enduring house, because my lord fights the battles of the Lord, and evil is not found in you throughout your days.

29 И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред прашка.

Yet a man has risen to pursue you and seek your life, but the life of my lord shall be bound in the bundle of the living with the Lord your God; and the lives of your enemies He shall sling out, as from the pocket of a sling.

30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля,

And it shall come to pass, when the Lord has done for my lord according to all the good that He has spoken concerning you, and has appointed you ruler over Israel,

31 т огава това не ще ти бъде <причина за> съжаление, нито <причина> да се спъва сърцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.

that this will be no grief to you, nor offense of heart to my lord, either that you have shed blood without cause, or that my lord has avenged himself. But when the Lord has dealt well with my lord, then remember your maidservant.”

32 Т огава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш;

Then David said to Abigail: “Blessed is the Lord God of Israel, who sent you this day to meet me!

33 и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми.

And blessed is your advice and blessed are you, because you have kept me this day from coming to bloodshed and from avenging myself with my own hand.

34 З ащото действително, <заклевам се> в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко.

For indeed, as the Lord God of Israel lives, who has kept me back from hurting you, unless you had hurried and come to meet me, surely by morning light no males would have been left to Nabal!”

35 И така Давид взе от ръката й онова, що му бе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.

So David received from her hand what she had brought him, and said to her, “Go up in peace to your house. See, I have heeded your voice and respected your person.”

36 А Авигея дойде при Навала, и, ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело в него, понеже той беше крайно пиян, затова, до утрешната зора тя не му извести нищо, ни малко, ни много.

Now Abigail went to Nabal, and there he was, holding a feast in his house, like the feast of a king. And Nabal’s heart was merry within him, for he was very drunk; therefore she told him nothing, little or much, until morning light.

37 Н о на утринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тия работи; и сърцето му примря в него, и той стана като камък.

So it was, in the morning, when the wine had gone from Nabal, and his wife had told him these things, that his heart died within him, and he became like a stone.

38 И около десет дена подир това Господ порази Навала, та умря.

Then it happened, after about ten days, that the Lord struck Nabal, and he died.

39 А когато чу Давид, че умрял Навал, рече: Благословен да бъде Господ, Който отсъди съдбата ми за обидата ми от Навала, и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навала върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.

So when David heard that Nabal was dead, he said, “Blessed be the Lord, who has pleaded the cause of my reproach from the hand of Nabal, and has kept His servant from evil! For the Lord has returned the wickedness of Nabal on his own head.” And David sent and proposed to Abigail, to take her as his wife.

40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха й казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.

When the servants of David had come to Abigail at Carmel, they spoke to her saying, “David sent us to you, to ask you to become his wife.”

41 И тя стана та се поклони с лицето си до земята и рече: Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите си слуги.

Then she arose, bowed her face to the earth, and said, “Here is your maidservant, a servant to wash the feet of the servants of my lord.”

42 Т огава Авигея побърза та стана и се качи на осел, заедно с пет нейни момичета, които отиваха подир нея; и отиде след пратениците на Давида, и му стана жена.

So Abigail rose in haste and rode on a donkey, attended by five of her maidens; and she followed the messengers of David, and became his wife.

43 Д авид взе още и Ахиноам от Езраел; и тия двете му станаха жени.

David also took Ahinoam of Jezreel, and so both of them were his wives.

44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.

But Saul had given Michal his daughter, David’s wife, to Palti the son of Laish, who was from Gallim.