1 В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

Now it came to pass, in the days when the judges ruled, that there was a famine in the land. And a certain man of Bethlehem, Judah, went to dwell in the country of Moab, he and his wife and his two sons.

2 И мето на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

The name of the man was Elimelech, the name of his wife was Naomi, and the names of his two sons were Mahlon and Chilion—Ephrathites of Bethlehem, Judah. And they went to the country of Moab and remained there.

3 И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

Then Elimelech, Naomi’s husband, died; and she was left, and her two sons.

4 И те си взеха жени моавки, <на които> името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

Now they took wives of the women of Moab: the name of the one was Orpah, and the name of the other Ruth. And they dwelt there about ten years.

5 Т огава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

Then both Mahlon and Chilion also died; so the woman survived her two sons and her husband. Naomi Returns with Ruth

6 С лед това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

Then she arose with her daughters-in-law that she might return from the country of Moab, for she had heard in the country of Moab that the Lord had visited His people by giving them bread.

7 И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

Therefore she went out from the place where she was, and her two daughters-in-law with her; and they went on the way to return to the land of Judah.

8 С етне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

And Naomi said to her two daughters-in-law, “Go, return each to her mother’s house. The Lord deal kindly with you, as you have dealt with the dead and with me.

9 Г оспод да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

The Lord grant that you may find rest, each in the house of her husband.” So she kissed them, and they lifted up their voices and wept.

10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

And they said to her, “Surely we will return with you to your people.”

11 Н о Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

But Naomi said, “Turn back, my daughters; why will you go with me? Are there still sons in my womb, that they may be your husbands?

12 В ърнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

Turn back, my daughters, go—for I am too old to have a husband. If I should say I have hope, if I should have a husband tonight and should also bear sons,

13 в ие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; <върнете се>, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

would you wait for them till they were grown? Would you restrain yourselves from having husbands? No, my daughters; for it grieves me very much for your sakes that the hand of the Lord has gone out against me!”

14 А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

Then they lifted up their voices and wept again; and Orpah kissed her mother-in-law, but Ruth clung to her.

15 Т огава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

And she said, “Look, your sister-in-law has gone back to her people and to her gods; return after your sister-in-law.”

16 А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

But Ruth said: “Entreat me not to leave you, Or to turn back from following after you; For wherever you go, I will go; And wherever you lodge, I will lodge; Your people shall be my people, And your God, my God.

17 г дето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

Where you die, I will die, And there will I be buried. The Lord do so to me, and more also, If anything but death parts you and me.”

18 И <Ноемин>, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

When she saw that she was determined to go with her, she stopped speaking to her.

19 И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?

Now the two of them went until they came to Bethlehem. And it happened, when they had come to Bethlehem, that all the city was excited because of them; and the women said, “ Is this Naomi?”

20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.} наричайте ме Мара {Т.е., Горест.} защото Всесилният ме твърде огорчи.

But she said to them, “Do not call me Naomi; call me Mara, for the Almighty has dealt very bitterly with me.

21 П ълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

I went out full, and the Lord has brought me home again empty. Why do you call me Naomi, since the Lord has testified against me, and the Almighty has afflicted me?”

22 Т ака се върна Ноемин, и с нея снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

So Naomi returned, and Ruth the Moabitess her daughter-in-law with her, who returned from the country of Moab. Now they came to Bethlehem at the beginning of barley harvest.