1 ( По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6: 33, 37. 25: 5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

As the deer pants for the water brooks, So pants my soul for You, O God.

2 Ж адна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

My soul thirsts for God, for the living God. When shall I come and appear before God?

3 М оите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

My tears have been my food day and night, While they continually say to me, “Where is your God?”

4 И зливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

When I remember these things, I pour out my soul within me. For I used to go with the multitude; I went with them to the house of God, With the voice of joy and praise, With a multitude that kept a pilgrim feast.

5 З ащо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

Why are you cast down, O my soul? And why are you disquieted within me? Hope in God, for I shall yet praise Him For the help of His countenance.

6 Б оже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

O my God, my soul is cast down within me; Therefore I will remember You from the land of the Jordan, And from the heights of Hermon, From the Hill Mizar.

7 Б ездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

Deep calls unto deep at the noise of Your waterfalls; All Your waves and billows have gone over me.

8 & lt;Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

The Lord will command His lovingkindness in the daytime, And in the night His song shall be with me— A prayer to the God of my life.

9 Щ е река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

I will say to God my Rock, “Why have You forgotten me? Why do I go mourning because of the oppression of the enemy?”

10 К ато със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

As with a breaking of my bones, My enemies reproach me, While they say to me all day long, “Where is your God?”

11 З ащо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

Why are you cast down, O my soul? And why are you disquieted within me? Hope in God; For I shall yet praise Him, The help of my countenance and my God.