1 С лед това Езекия прати <човеци> по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да <ги поканят да> дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.

And Hezekiah sent to all Israel and Judah, and also wrote letters to Ephraim and Manasseh, that they should come to the house of the Lord at Jerusalem, to keep the Passover to the Lord God of Israel.

2 З ащото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.

For the king and his leaders and all the assembly in Jerusalem had agreed to keep the Passover in the second month.

3 П онеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.

For they could not keep it at the regular time, because a sufficient number of priests had not consecrated themselves, nor had the people gathered together at Jerusalem.

4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

And the matter pleased the king and all the assembly.

5 З атова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, <покана> да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

So they resolved to make a proclamation throughout all Israel, from Beersheba to Dan, that they should come to keep the Passover to the Lord God of Israel at Jerusalem, since they had not done it for a long time in the prescribed manner.

6 И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

Then the runners went throughout all Israel and Judah with the letters from the king and his leaders, and spoke according to the command of the king: “Children of Israel, return to the Lord God of Abraham, Isaac, and Israel; then He will return to the remnant of you who have escaped from the hand of the kings of Assyria.

7 Н е бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.

And do not be like your fathers and your brethren, who trespassed against the Lord God of their fathers, so that He gave them up to desolation, as you see.

8 С ега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

Now do not be stiff-necked, as your fathers were, but yield yourselves to the Lord; and enter His sanctuary, which He has sanctified forever, and serve the Lord your God, that the fierceness of His wrath may turn away from you.

9 З ащото, ако се обърнете, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

For if you return to the Lord, your brethren and your children will be treated with compassion by those who lead them captive, so that they may come back to this land; for the Lord your God is gracious and merciful, and will not turn His face from you if you return to Him.”

10 Т ака бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.

So the runners passed from city to city through the country of Ephraim and Manasseh, as far as Zebulun; but they laughed at them and mocked them.

11 Н якои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.

Nevertheless some from Asher, Manasseh, and Zebulun humbled themselves and came to Jerusalem.

12 А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.

Also the hand of God was on Judah to give them singleness of heart to obey the command of the king and the leaders, at the word of the Lord.

13 И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

Now many people, a very great assembly, gathered at Jerusalem to keep the Feast of Unleavened Bread in the second month.

14 И станаха та отмахнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.

They arose and took away the altars that were in Jerusalem, and they took away all the incense altars and cast them into the Brook Kidron.

15 Т огава заклаха пасхалните <агнета> в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

Then they slaughtered the Passover lambs on the fourteenth day of the second month. The priests and the Levites were ashamed, and sanctified themselves, and brought the burnt offerings to the house of the Lord.

16 И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, <като я вземаха> от ръката на левитите.

They stood in their place according to their custom, according to the Law of Moses the man of God; the priests sprinkled the blood received from the hand of the Levites.

17 З ащото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните <агнета>, за всеки, който не беше чист, за да се осветят Господу.

For there were many in the assembly who had not sanctified themselves; therefore the Levites had charge of the slaughter of the Passover lambs for everyone who was not clean, to sanctify them to the Lord.

18 П онеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,

For a multitude of the people, many from Ephraim, Manasseh, Issachar, and Zebulun, had not cleansed themselves, yet they ate the Passover contrary to what was written. But Hezekiah prayed for them, saying, “May the good Lord provide atonement for everyone

19 к ойто утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е <очистен> според очистването <изискано> за светилището.

who prepares his heart to seek God, the Lord God of his fathers, though he is not cleansed according to the purification of the sanctuary.”

20 И Господ послуша Езекия та прости {Еврейски: Изцели.} людете.

And the Lord listened to Hezekiah and healed the people.

21 И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, <пеещи> с <музикални> инструменти на Господа.

So the children of Israel who were present at Jerusalem kept the Feast of Unleavened Bread seven days with great gladness; and the Levites and the priests praised the Lord day by day, singing to the Lord, accompanied by loud instruments.

22 И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната <служба>. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.

And Hezekiah gave encouragement to all the Levites who taught the good knowledge of the Lord; and they ate throughout the feast seven days, offering peace offerings and making confession to the Lord God of their fathers.

23 Т огава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха <още> седем дни с веселие.

Then the whole assembly agreed to keep the feast another seven days, and they kept it another seven days with gladness.

24 З ащото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

For Hezekiah king of Judah gave to the assembly a thousand bulls and seven thousand sheep, and the leaders gave to the assembly a thousand bulls and ten thousand sheep; and a great number of priests sanctified themselves.

25 И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

The whole assembly of Judah rejoiced, also the priests and Levites, all the assembly that came from Israel, the sojourners who came from the land of Israel, and those who dwelt in Judah.

26 Т ака стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.

So there was great joy in Jerusalem, for since the time of Solomon the son of David, king of Israel, there had been nothing like this in Jerusalem.

27 С лед това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан <от Господа>, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище.

Then the priests, the Levites, arose and blessed the people, and their voice was heard; and their prayer came up to His holy dwelling place, to heaven.