1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Then Eliphaz the Temanite answered and said:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

“ If one attempts a word with you, will you become weary? But who can withhold himself from speaking?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Surely you have instructed many, And you have strengthened weak hands.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

Your words have upheld him who was stumbling, And you have strengthened the feeble knees;

5 А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

But now it comes upon you, and you are weary; It touches you, and you are troubled.

6 В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Is not your reverence your confidence? And the integrity of your ways your hope?

7 С помни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

“Remember now, who ever perished being innocent? Or where were the upright ever cut off?

8 Д о колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Even as I have seen, Those who plow iniquity And sow trouble reap the same.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

By the blast of God they perish, And by the breath of His anger they are consumed.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

The roaring of the lion, The voice of the fierce lion, And the teeth of the young lions are broken.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

The old lion perishes for lack of prey, And the cubs of the lioness are scattered.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

“Now a word was secretly brought to me, And my ear received a whisper of it.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

In disquieting thoughts from the visions of the night, When deep sleep falls on men,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

Fear came upon me, and trembling, Which made all my bones shake.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Then a spirit passed before my face; The hair on my body stood up.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

It stood still, But I could not discern its appearance. A form was before my eyes; There was silence; Then I heard a voice saying:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

‘Can a mortal be more righteous than God? Can a man be more pure than his Maker?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

If He puts no trust in His servants, If He charges His angels with error,

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

How much more those who dwell in houses of clay, Whose foundation is in the dust, Who are crushed before a moth?

20 М ежду заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

They are broken in pieces from morning till evening; They perish forever, with no one regarding.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Does not their own excellence go away? They die, even without wisdom.’