1 ( По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22: 9. Езек. 22: 9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.

Why do you boast in evil, O mighty man? The goodness of God endures continually.

2 Е зикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

Your tongue devises destruction, Like a sharp razor, working deceitfully.

3 О бичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

You love evil more than good, Lying rather than speaking righteousness. Selah

4 О бичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

You love all devouring words, You deceitful tongue.

5 З атова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).

God shall likewise destroy you forever; He shall take you away, and pluck you out of your dwelling place, And uproot you from the land of the living. Selah

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>

The righteous also shall see and fear, And shall laugh at him, saying,

7 Е то човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.

“Here is the man who did not make God his strength, But trusted in the abundance of his riches, And strengthened himself in his wickedness.”

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

But I am like a green olive tree in the house of God; I trust in the mercy of God forever and ever.

9 В инаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

I will praise You forever, Because You have done it; And in the presence of Your saints I will wait on Your name, for it is good.