1 ( По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22: 9. Езек. 22: 9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.

Для дириґетна хору. Псалом навчальний Давидів. (52-3) Чого хвалишся злом, о могутній? Цілий день Божа милість зо мною.

2 Е зикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

(52-4) Замишляє лукавство язик твій, як та бритва нагострена ти, що чиниш обману!

3 О бичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

(52-5) Ти зло полюбив над добро, а неправду більш, як правду казати, Села,

4 О бичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

(52-6) ти любиш усякі шкідливі слова, ти язику обманний!

5 З атова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).

(52-7) Отож, Бог зруйнує назавжди тебе, тебе викине й вирве з намету тебе, й тебе викоренить із країни життя. Села.

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>

(52-8) і побачать це праведні, й будуть боятись, і будуть сміятися з нього:

7 Е то човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.

(52-9) Ось муж, що Бога не чинить своєю твердинею, та на великість багатства свого покладає надію, втікає до злого свого...

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

(52-10) А я як зелена оливка у Божому домі, надіюсь на Божую милість на вічні віки!

9 В инаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

(52-11) Буду славити вічно Тебе, що вчинив Ти оце, і про ймення Твоє буду звіщати побожним Твоїм, що добре воно!