1 Н е завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Не завидуй злим людям, не бажай бути з ними,
2 З ащото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
бо їхне серце говорить про здирство, а уста їхні мовлять про зло.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Дім будується мудрістю, і розумом ставиться міцно.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
А через пізнання кімнати наповнюються усіляким маєтком цінним та приємним.
5 М ъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Мудрий сильніший від сильного, а людина розумна від повносилого.
6 З ащото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Тому то провадь війну мудрими радами, бо спасіння в численності радників.
7 М ъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Для безумного мудрість занадто висока, своїх уст не розкриє при брамі.
8 К ойто намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Хто чинити лихе заміряє, того звуть лукавим.
9 П омислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Замір глупоти то гріх, а насмішник огида людині.
10 & lt;Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Якщо ти в день недолі знесилився, то мала твоя сила.
11 И збавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.
Рятуй узятих на смерть, також тих, хто на страчення хилиться, хіба не підтримаєш їх?
12 А ко речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Якщо скажеш: Цього ми не знали! чи ж Той, хто серця випробовує, знати не буде? Він Сторож твоєї душі, і він знає про це, і поверне людині за чином її.
13 С ине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.
Їж, сину мій, мед, бо він добрий, а мед щільниковий солодкий він на піднебінні твоїм,
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
отак мудрість пізнай для своєї душі: якщо знайдеш її, то ти маєш майбутність, і надія твоя не понищиться!
15 Н е поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Не чатуй на помешкання праведного, ти безбожнику, не ограблюй мешкання його,
16 З ащото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
бо праведний сім раз впаде та зведеться, а безбожний в погибіль впаде!
17 Н е се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Не тішся, як ворог твій падає, а коли він спіткнеться, хай серце твоє не радіє,
18 Д а не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
щоб Господь не побачив, і це не було в Його очах лихим, і щоб Він не звернув Свого гніву від нього на тебе!
19 Н е се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Не пались на злочинців, не заздри безбожним,
20 З ащото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
бо злому не буде майбутности, світильник безбожних погасне.
21 С ине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Бійся, сину мій, Господа та царя, не водися з непевними,
22 З ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?
бо погибіль їхня нагло постане, а біду від обох тих хто знає?
23 И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.
І оце ось походить від мудрих: Звертати увагу в суді на обличчя не добре.
24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Хто буде казати безбожному: Праведний ти! того проклинатимуть люди, і гніватись будуть на того народи.
25 Н о които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
А тим, хто картає його, буде миле оце, і прийде на них благословення добра!
26 К ойто дава прав отговор, Той целува в устни.
Мов у губи цілує, хто відповідає правдиве.
27 Н ареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Приготуй свою працю надворі, й оброби собі поле, а потім збудуєш свій дім.
28 Н е бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Не будь ложним свідком на свого ближнього, і не підговорюй устами своїми.
29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Не кажи: Як зробив він мені, так зроблю я йому, верну людині за чином її!
30 М инах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Я проходив край поля людини лінивої, та край виноградника недоумкуватого,
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.
і ось все воно позаростало терням, будяками покрита поверхня його, камінний же мур його був поруйнований...
32 Т огава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
І бачив я те, і увагу звернув, і взяв я поуку собі:
33 & lt;Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -
Ще трохи поспати, подрімати ще трохи, руки трохи зложити, щоб полежати,
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
і приходить, немов мандрівник, незаможність твоя, і нужда твоя, як озброєний муж!...