1 Б ратя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Не багато-хто ставайте, брати мої, учителями, знавши, що більший осуд приймемо.

2 З ащото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Бо багато ми всі помиляємось. Коли хто не помиляється в слові, то це муж досконалий, спроможний приборкувати й усе тіло.

3 Е то, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

От і коням вкладаєм уздечки до рота, щоб корилися нам, і ми всім їхнім тілом керуємо.

4 Е то, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

От і кораблі, хоч які величезні та гнані вітрами жорстокими, проте найменшим стерном скеровуються, куди хоче стерничий.

5 Т ака и езикът е малка част <от тялото>, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

Так само й язик, малий член, але хвалиться вельми! Ось маленький огонь, а запалює величезного ліса!

6 И езикът, тоя <цял> свят от нечестие, е огън. Между нашите <телесни> части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, <ни>, а <сам> той се запалва от пъкъла.

І язик то огонь. Як світ неправости, поставлений так поміж нашими членами, язик сквернить усе тіло, запалює круг життя, і сам запалюється від геєнни.

7 З ащото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

Бо всяка природа звірів і пташок, гадів і морських потвор приборкується, і приборкана буде природою людською,

8 н о езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен <е> със смъртоносна отрова.

та не може ніхто із людей язика вгамувати, він зло безупинне, він повний отрути смертельної!

9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

Ним ми благословляємо Бога й Отця, і ним проклинаєм людей, що створені на Божу подобу.

10 О т същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

Із тих самих уст виходить благословення й прокляття. Не повинно, брати мої, щоб так це було!

11 И зворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

Хіба з одного отвору виходить вода солодка й гірка?

12 В ъзможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също <не може> солена вода да дава сладка.

Хіба може, брати мої, фіґове дерево родити оливки, або виноград фіґи? Солодка вода не тече з солонця.

13 К ой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

Хто мудрий і розумний між вами? Нехай він покаже діла свої в лагідній мудрості добрим поводженням!

14 Н о ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

Коли ж гірку заздрість та сварку ви маєте в серці своєму, то не величайтесь та не говоріть неправди на правду,

15 Т ова не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

це не мудрість, що ніби зверху походить вона, але земна, тілесна та демонська.

16 з ащото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Бо де заздрість та сварка, там безлад та всяка зла річ!

17 Н о мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

А мудрість, що зверху вона, насамперед чиста, а потім спокійна, лагідна, покірлива, повна милосердя та добрих плодів, безстороння та нелукава.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

А плід правди сіється творцями миру.