1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
А один чоловік, на ймення Ананій, із своєю дружиною Сапфірою, продав був маєтка,
2 и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
та й з відома дружини своєї присвоїв частину з заплати, а якусь там частину приніс та й поклав у ногах у апостолів.
3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
І промовив Петро: Ананію, чого сатана твоє серце наповнив, щоб ти Духу Святому неправду сказав та присвоїв із заплати за землю?
4 Д огдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
Хіба те, що ти мав, не твоє все було, а продане не в твоїй владі було? Чого ж в серце своє ти цю справу поклав? Ти не людям неправду сказав, але Богові!
5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
Як Ананій зачув ці слова, то впав та й умер... І обгорнув жах великий усіх, що це чули!
6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.
Юнаки ж повставали, обгорнули його, і винесли та й поховали.
7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.
І сталось, годин через три прийшла й дружина його, про випадок нічого не знавши.
8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.
І промовив до неї Петро: Скажи мені, чи за стільки ви землю оту продали? Вона ж відказала: Так, за стільки.
9 А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
До неї ж Петро: Чому це ви змовилися спокушувати Господнього Духа? Он ті входять у двері, що чоловіка твого поховали, і тебе вони винесуть...
10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.
І вона зараз упала до ніг його, та й умерла. Як ввійшли ж юнаки, то знайшли її мертвою, і, винісши, біля мужа її поховали.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
І обгорнув страх великий всю Церкву та всіх, що чули про це...
12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;
А руками апостолів стались знамена та чуда великі в народі. І були однодушно всі в Соломоновім ґанку.
13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;
А з сторонніх ніхто приставати не важивсь до них, але люд прославляв їх.
14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),
І все збільшувалось тих, хто вірує в Господа, безліч чоловіків і жінок,
15 т ака щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
так що хворих стали виносити на вулиці, та й клали на ложа та ноші, щоб, як ітиме Петро, то хоч тінь його впала б на кого із них.
16 С ъбираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.
І безліч люду збиралась до Єрусалиму з довколишніх міст, і несли недужих та хворих від духів нечистих, і були вони всі вздоровлювані!
17 Т огава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,
А первосвященик, уставши, та й усі, хто був із ним, хто належав до саддукейської єресі, переповнились заздрощами,
18 т уриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.
і руки наклали вони на апостолів, і до в'язниці громадської вкинули їх.
19 Н о ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
Але Ангол Господній вночі відчинив для них двері в'язничні, і, вивівши їх, проказав:
20 И дете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
Ідіть, і, ставши, говоріть до народу у храмі всі слова цього життя.
21 Т е, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.
Як це вчули вони, то в храм рано ввійшли і навчали. А первосвященик і ті, хто був із ним, прийшовши, скликали синедріон і всіх старших з Ізраїлевих синів. І послали в в'язницю, щоб їх привели.
22 Н о служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
А служба, прийшовши, не знайшла їх у в'язниці, а вернувшись, сповістила,
23 Т ъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
говорячи: В'язницю знайшли ми з великою пильністю замкнену, і сторожу, що при дверях стояла; а коли відчинили, то нікого всередині ми не знайшли!
24 А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.
Як почули слова ці начальник сторожі храму та первосвященики, не могли зрозуміти вони, що б то сталося.
25 Н о дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
Та прийшовши один, сповістив їх, говорячи: Ось ті мужі, що ви їх до в'язниці всадили були, у храмі стоять та й навчають народ.
26 Т огава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
Пішов тоді старший сторожі зо службою, та й привів їх без насильства, бо боялись народу, щоб їх не побили камінням.
27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
Припровадивши ж їх, поставили перед синедріоном. І спитався їх первосвященик, говорячи:
28 С трого ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
Чи ми не заборонили з погрозою вам, щоб про Те Ім'я не навчати? І ото, ви своєю наукою переповнили Єрусалим, і хочете кров Чоловіка Того припровадити на нас...
29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
Відповів же Петро та сказали апостоли: Бога повинно слухатися більш, як людей!
30 Б ог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.
Бог наших отців воскресив нам Ісуса, Якому ви смерть були заподіяли, повісивши на дереві.
31 Н его Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
Його Бог підвищив Своєю правицею на Начальника й Спаса, щоб дати Ізраїлеві покаяння і прощення гріхів.
32 И ние сме свидетели за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
А тих справ Йому свідками ми й Святий Дух, що Його Бог дав тим, хто слухняний Йому.
33 А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.
Як зачули ж оце, запалилися гнівом вони, та й радилися, як їм смерть заподіяти?...
34 Н о един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
І встав у синедріоні один фарисей, Гамаліїл на ймення, учитель Закону, поважаний від усього народу, та й звелів на часинку апостолів вивести.
35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
І промовив до них: Мужі ізраїльські! Поміркуйте собі про людей цих, що з ними робити ви маєте.
36 З ащото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
Бо перед цими днями повстав був Тевда та й казав, що великий він хтось, і до нього пристало з чотириста люда. Він забитий, а всі ті, хто слухав його, розпорошились та обернулись в ніщо.
37 С лед него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
Після нього повстав, під час перепису, Галілеянин Юда, та й багато людей потягнув за собою. Загинув і він, а всі ті, хто слухав його, розпорошились.
38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
І тепер кажу вам: Відступіться від цих людей, і занехайте їх! Бо коли від людей оця рада чи справа ця буде, розпадеться вона.
39 н о ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.
А коли те від Бога, то того зруйнувати не зможете, щоб випадком не стати і вам богоборцями! І послухались ради його.
40 И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.
І, покликавши знов апостолів, вибили їх, наказали їм не говорити про Ісусове Ймення, та й їх відпустили.
41 А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.
А вони поверталися з синедріону, радіючи, що сподобились прийняти зневагу за Ймення Господа Ісуса.
42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
І щоденно у храмі й домах безупинно навчали, і звіщали Євангелію Ісуса Христа.