1 Н аложеното пророчество, което пророк Авакум <чу> във видение:

Пророцтво, яке бачив пророк Авакум.

2 Д о кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

Аж доки я, Господи, кликати буду, а Ти не почуєш? До тебе я кличу: Насильство! та Ти не спасаєш!

3 З ащо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

Для чого неправість мені Ти показуєш та позираєш на муку? А передо мною грабіж та насильство, і суперечка стається, і носиться сварка.

4 З атова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

Тому то Закон припиняється, і не виходить до чину назавсіди право, бо несправедливий вигублює праведного, тому правосуддя виходить покривленим.

5 П огледнете между народите, вникнете, И се учудете много; Защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, Което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже.

Пригляньтеся ви до народів, і дивіться, і дуже здивуйтесь, бо вчиню Я за ваших днів діло, про яке не повірите ви, коли буде розказане.

6 З ащото, ето, Аз повдигам халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света За да завладее селища, които не са негови.

Бо оце Я поставлю халдеїв, народ лютий та скорий, що ґрасує по широкій землі, щоб захопити оселі, які не його.

7 С трашни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.

Страшний та грізний він, від нього самого виходить і право його, і великість його.

8 К онете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който бърза да разкъсва.

І від пантер його коні швидші, і від вовків вечерових лютіші.

9 В сички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.

Він приходить увесь на насильство, а ціль їх обличчя вперед, і набере полонених, як того піску.

10 Т е се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.

І він глузує з царів, а князі сміх для нього. Він сміється з твердині усякої, бо на вал насипає землі, і її здобуває!

11 Т огава духът му се изменя; Преминава <като завоевател>, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.

Тоді він несеться, як вітер, і перейде, і згрішить, бо зробить за бога свого оцю силу свою.

12 Н е си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да <извършат Твоите> съдби <над нас>; И Ти Могъщи си ги поставил за <наше> наказание.

Хіба ж Ти не віддавна, о Господи? Боже Ти мій, мій Святий, не помремо! Господи, Ти для суду поставив його, і, о Скеле, призначив його на карання!

13 Т ъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,

Твої очі занадто пречисті, щоб міг Ти дивитись на зло, і на насильство дивитись не можеш. Чому ж дивишся Ти на грабіжників, мовчиш, коли несправедливий винищує справедливішого від себе?

14 И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?

Ти ж маєш людей, як у морі тих риб, немов ту черву, що пана над нею нема.

15 & lt;Халдеецът> изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.

Усе це грабіжник витягує вудкою, своїм неводом тягне оце, та збирає оце в свою сітку, тому тішиться він та радіє.

16 П о тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.

Тому жертву приносить він неводові, і кадить для сітки своєї, бо від них ситий уділ його та добірна пожива його!

17 Н о дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?

Чи на це випорожнює він свого невода, і завжди готов убивати народи без милости?