1 Н аправих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Умову я склав був з очима своїми, то як буду дивитись на дівчину?

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

І зверху яка доля від Бога, чи спадщина від Всемогутнього із висот?

3 Н е е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Хіба не загибіль для кривдника, і хіба не нещастя злочинцям?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Хіба ж Він не бачить дороги мої, і не лічить усі мої кроки?

5 А ко съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

Якщо я ходив у марноті, і на оману спішила нога моя,

6 ( <Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

то нехай на вазі справедливости зважить мене, і невинність мою Бог пізнає!

7 А ко се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

Якщо збочує крок мій з дороги, і за очима моїми пішло моє серце, і до рук моїх нечисть приліпла,

8 Т о нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

то нехай сію я, а їсть інший, а рослинність моя нехай вирвана буде з корінням!

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Якщо моє серце зваблялось до жінки чужої, і причаювався я при дверях мойого товариша,

10 Т о нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

то хай меле для іншого жінка моя, і над нею нехай нахиляються інші!

11 З ащото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Бо гидота оце, й це провина підсудна,

12 П онеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

бо огонь це, який буде жерти аж до Аваддону, і вирве з корінням увесь урожай мій!...

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Якщо я понехтував правом свойого раба чи своєї невільниці в їх суперечці зо мною,

14 Т о какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

то що я зроблю, як підійметься Бог? А коли Він приглянеться, що Йому відповім?

15 О ня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

Чи ж не Той, Хто мене учинив у нутрі, учинив і його, і Один утворив нас в утробі?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Чи бажання убогих я стримував, а очі вдовицям засмучував?

17 И ли съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

Чи я сам поїдав свій шматок, і з нього не їв сирота?

18 ( Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

Таж від днів молодечих моїх виростав він у мене, як в батька, і від утроби матері моєї я провадив його!

19 А ко съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

Якщо бачив я гинучого без одежі, і вбрання не було в сіромахи,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

чи ж не благословляли мене його стегна, і руном овечок моїх він не грівся?

21 А ко съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

Якщо на сироту я порушував руку свою, коли бачив у брамі собі допомогу,

22 Т о да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

хай рамено моє відпаде від свойого плеча, а рука моя від суглобу свого нехай буде відламана!

23 З ащото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Бо острах на мене нещастя від Бога, а перед величчям Його я не можу встояти...

24 А ко съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Чи я золото клав за надію собі, чи до щирого золота я говорив: Ти, безпеко моя?

25 А ко съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

Чи тішився я, що велике багатство моє, й що рука моя стільки надбала?

26 А ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

Коли бачив я сонце, як сяє воно, а місяць велично пливе,

27 С е е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

то коли б потаємно повабилось серце моє, і цілунки рукою я їм посилав,

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

це так само провина підсудна була б, бо відрікся б я Бога Всевишнього!

29 А ко съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

Чи я тішивсь упадком свойого ненависника, чи порушувавсь я, коли зло спотикало його?

30 ( Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

Таки ні, не давав я на гріх піднебіння свого, щоб прокляттям жадати душі його.

31 А ко хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

Хіба люди намету мого не казали: Хто покаже такого, хто з м'яса його не наситився?

32 ( Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

Чужинець на вулиці не ночував, я двері свої відчиняв подорожньому.

33 А ко съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

Чи ховав свої прогріхи я, як людина, щоб у своєму нутрі затаїти провину свою?

34 П онеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

Бо тоді я боявся б великого натовпу, і сором від родів жахав би мене, я мовчав би, й з дверей не виходив...

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

О, якби мене вислухав хто! Оце підпис моєї руки: Нехай Всемогутній мені відповість, а ось звій, зо скаргою, що його написав мій противник...

36 Е то, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Чи ж я не носив би його на своєму плечі, не обвинувся б ним, як вінками?

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

Число кроків своїх я представлю йому; мов до князя, наближусь до нього.

38 А ко нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Якщо проти мене голосить земля моя, й її борозни плачуть із нею,

39 А ко съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

якщо без грошей я їв плоди її, а її власника я стогнати примушував,

40 Т огава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

то замість пшениці хай виросте терен, а замість ячменю кукіль!... Слова Йова скінчилися.