1 Н аправих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

“Hice un pacto con mis ojos, ¿Cómo podía entonces mirar a una virgen ?

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

¿Y cuál es la porción de Dios desde arriba, O la heredad del Todopoderoso (Shaddai) desde las alturas?

3 Н е е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

¿No es la calamidad para el injusto, Y el infortunio para los que obran iniquidad ?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

¿No ve El mis caminos, Y cuenta todos mis pasos ?

5 А ко съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

Si he caminado con la mentira, Y si mi pie se ha apresurado tras el engaño,

6 ( <Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Que El me pese en balanzas de justicia, Y que Dios conozca mi integridad.

7 А ко се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

Si mi paso se ha apartado del camino, Si mi corazón se ha ido tras mis ojos, Y si alguna mancha se ha pegado en mis manos,

8 Т о нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

Que yo siembre y otro coma, Y sean arrancadas mis cosechas.

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Si mi corazón fue seducido por mujer, O he estado al acecho a la puerta de mi prójimo,

10 Т о нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

Que muela para otro mi mujer, Y otros se encorven sobre ella.

11 З ащото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Porque eso sería una terrible ofensa (infamia), Y una iniquidad castigada por los jueces;

12 П онеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

Porque sería fuego que consume hasta el Abadón (lugar de destrucción), Y arrancaría toda mi ganancia.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Si he negado el derecho de mi siervo o de mi sierva Cuando presentaron queja contra mí,

14 Т о какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¿qué haré cuando Dios se levante? Y cuando El me pida cuentas, ¿qué Le responderé?

15 О ня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¿Acaso Aquél que me hizo en el seno materno, no lo hizo también a él? ¿No fue uno mismo el que nos formó en la matriz ?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Si he impedido a los pobres su deseo, O he hecho desfallecer los ojos de la viuda,

17 И ли съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

O si he comido mi bocado solo, Y el huérfano no ha comido de él

18 ( Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

(aunque desde mi juventud él creció conmigo como con un padre, Y a la viuda la guié desde mi infancia );

19 А ко съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

Si he visto a alguien perecer por falta de ropa, Y sin abrigo al necesitado,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

Si su corazón no me ha expresado gratitud, Pues se ha calentado con el vellón de mis ovejas;

21 А ко съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

Si he alzado contra el huérfano mi mano, Porque vi que yo tenía apoyo en la puerta (de la ciudad),

22 Т о да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

Que mi hombro se caiga de la coyuntura, Y mi brazo se quiebre en el codo.

23 З ащото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Porque el castigo de Dios es terror para mí, Y ante Su majestad (exaltación) nada puedo hacer.

24 А ко съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Si he puesto en el oro mi confianza, Y he dicho al oro fino: ‘Tú eres mi seguridad;’

25 А ко съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

Si me he alegrado porque mi riqueza era grande, Y porque mi mano había adquirido mucho;

26 А ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

Si he mirado al sol cuando brillaba, O a la luna marchando en esplendor,

27 С е е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

Y fue mi corazón seducido en secreto, Y mi mano tiró un beso de mi boca,

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

Eso también hubiera sido iniquidad que merecía juicio, Porque habría negado al Dios de lo alto.

29 А ко съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

¿Acaso me he alegrado en la destrucción de mi enemigo, O me he regocijado cuando el mal le sobrevino ?

30 ( Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

No, no he permitido que mi boca peque Pidiendo su vida en una maldición.

31 А ко хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

¿Acaso no han dicho los hombres de mi tienda: ‘¿Quién puede hallar a alguien que no se haya saciado con su carne ?’

32 ( Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

El extranjero no pasa la noche afuera, Porque al viajero he abierto mis puertas.

33 А ко съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

¿Acaso he cubierto mis transgresiones como Adán, Ocultando en mi seno mi iniquidad,

34 П онеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

Porque temí a la gran multitud, O el desprecio de las familias me aterró, Y guardé silencio y no salí de mi puerta?

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

¡Quién me diera que alguien me oyera! Aquí está mi firma. ¡Que me responda el Todopoderoso! Y la acusación que ha escrito mi adversario,

36 Е то, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Ciertamente yo la llevaría sobre mi hombro, Y me la pondría como una corona.

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

Del número de mis pasos yo Le daría cuenta, Como a un príncipe me acercaría a El.

38 А ко нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Si mi tierra clama contra mí, Y sus surcos lloran juntos;

39 А ко съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

Si he comido su fruto sin dinero, O si he causado que sus dueños pierdan sus vidas,

40 Т огава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

¡que en lugar de trigo crezcan cardos, Y en lugar de cebada hierba maloliente!” Aquí terminan las palabras de Job.