1 ( По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

El necio ha dicho en su corazón: “No hay Dios.” Todos se han corrompido, han cometido hechos abominables; No hay quien haga el bien.

2 Г оспод надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

El Señor ha mirado desde los cielos sobre los hijos de los hombres Para ver si hay alguien que entienda, Alguien que busque a Dios.

3 В сички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

Pero todos se han desviado, a una se han corrompido; No hay quien haga el bien, no hay ni siquiera uno.

4 Б ез разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?

¿No tienen conocimiento todos los que hacen iniquidad, Que devoran a mi pueblo como si comieran pan, Y no invocan al Señor ?

5 Т огава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

Allí están temblando de miedo, Pues Dios está con la generación justa.

6 П осрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

Del consejo del afligido ustedes se burlarían, Pero el Señor es su refugio.

7 Д ано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

¡Oh, si de Sion saliera la salvación de Israel! Cuando el Señor restaure a Su pueblo cautivo, Se regocijará Jacob y se alegrará Israel.