1 К ойто обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.

El que ama la instrucción ama el conocimiento, Pero el que odia la reprensión es torpe.

2 Д обрият човек намира благоволение пред Господа; А зломисленика Той ще осъди.

El bueno alcanzará el favor del Señor, Pero El condenará al hombre de malos designios.

3 Ч овек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.

El hombre no se afianzará por medio de la impiedad, Y la raíz de los justos no será removida.

4 Д обродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

La mujer virtuosa es corona de su marido, Pero la que lo avergüenza es como podredumbre en sus huesos.

5 М ислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.

Los pensamientos de los justos son rectos, Los consejos de los impíos, engañosos.

6 Д умите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.

Las palabras de los impíos son asechanzas sangrientas, Pero a los rectos su boca los librará.

7 Н ечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.

Los impíos son derribados y ya no existen, Pero la casa de los justos permanecerá.

8 Ч овек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.

El hombre será alabado conforme a su discernimiento, Pero el perverso de corazón será despreciado.

9 П о-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От онзи, който се надига и няма хляб.

Más vale el poco estimado que tiene siervo, Que el que se alaba y carece de pan.

10 П раведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.

El justo se preocupa de la vida de su ganado, Pero las entrañas de los impíos son crueles.

11 К ойто обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни <неща> е без разум.

El que labra su tierra se saciará de pan, Pero el que persigue lo vano carece de entendimiento.

12 Н ечестивият търси <такава> корист, <каквато> вземат злите, А коренът на праведния дава <плод>.

El impío codicia el botín de los malos, Pero la raíz de los justos da fruto.

13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.

En la transgresión de sus labios se enreda el malvado, Pero el justo escapará del apuro.

14 О т плода на устата си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.

Por el fruto de su boca cada uno se saciará de bien, Y las obras de las manos del hombre volverán a él.

15 П ътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.

El camino del necio es recto a sus propios ojos, Pero el que escucha consejos es sabio.

16 Б езумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.

El enojo del necio se conoce al instante, Pero el prudente oculta la deshonra.

17 К ойто диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.

El que habla verdad declara lo que es justo, Pero el testigo falso, falsedad.

18 Н амират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.

Hay quien habla sin tino como golpes de espada, Pero la lengua de los sabios sana.

19 У стните, <които говорят> истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език <ще трае> за минута.

Los labios veraces permanecerán para siempre, Pero la lengua mentirosa, sólo por un momento.

20 И змама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.

Hay engaño en el corazón de los que traman el mal, Pero gozo en los consejeros de paz.

21 Н икаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

Ningún daño sobreviene al justo, Pero los impíos están llenos de pesares.

22 Л ъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.

Los labios mentirosos son abominación al Señor, Pero los que obran fielmente son Su deleite.

23 Б лагоразумният човек покрива знанието <си>, А сърцето на безумните изказва глупостта <си>.

El hombre prudente oculta su conocimiento, Pero el corazón de los necios proclama su necedad.

24 Р ъката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.

La mano de los diligentes gobernará, Pero la indolencia será sujeta a trabajos forzados.

25 Т еготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

La ansiedad en el corazón del hombre lo deprime, Pero la buena palabra lo alegra.

26 П раведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда <самите> тях в заблуждение.

El justo es guía para su prójimo, Pero el camino de los impíos los extravía.

27 Л енивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.

El indolente no asa su presa, Pero la posesión más preciosa del hombre es la diligencia.

28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.

En la senda de la justicia está la vida, Y en su camino no hay muerte.