1 ( По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет. 15: 17. 25: 2. 2 Лет. 29: 3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.

El poderoso Dios, el Señor, ha hablado, Y convocado a la tierra, desde el nacimiento del sol hasta su ocaso.

2 О т Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

Desde Sion, perfección de hermosura, Dios ha resplandecido.

3 Н ашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.

Que venga nuestro Dios y no calle; El fuego consume delante de El, Y a Su derredor hay gran tempestad.

4 Щ е призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>

El convoca a los cielos en lo alto Y a la tierra, para juzgar a Su pueblo,

5 С ъберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.

Y dice: “Junten a Mis santos, Los que han hecho conmigo pacto con sacrificio.”

6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)

Y los cielos declaran Su justicia, Porque Dios mismo es el juez. (Selah)

7 С лушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

“Oye, pueblo Mío, y hablaré; Israel, Yo testificaré contra ti. Yo soy Dios, tu Dios.

8 Н е ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,

No te reprendo por tus sacrificios, Ni por tus holocaustos, que están continuamente delante de Mí.

9 Н е ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

No tomaré novillo de tu casa, Ni machos cabríos de tus corrales.

10 З ащото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

Porque Mío es todo animal del bosque, Y el ganado sobre mil colinas.

11 П ознавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

Conozco a todas las aves de los montes, Y Mío es todo lo que en el campo se mueve.

12 А ко огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

Si Yo tuviera hambre, no te lo diría a ti; Porque Mío es el mundo y todo lo que en él hay.

13 Щ е ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

¿ Acaso he de comer carne de toros, O beber sangre de machos cabríos?

14 П ринеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

Ofrece a Dios sacrificio de acción de gracias, Y cumple tus votos al Altísimo.

15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

Invoca Mi nombre en el día de la angustia; Yo te libraré, y tú Me honrarás.”

16 Н о на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,

Pero al impío Dios le dice: “¿Qué derecho tienes tú de hablar de Mis estatutos, Y de tomar Mi pacto en tus labios ?

17 Т ъй като <сам> ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?

Porque tú aborreces la disciplina, Y a tus espaldas echas Mis palabras.

18 А ко видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.

Cuando ves a un ladrón, te complaces con él, Y con adúlteros te asocias.

19 П редаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.

Das rienda suelta a tu boca para el mal, Y tu lengua trama engaño.

20 К ато седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.

Te sientas y hablas contra tu hermano; Al hijo de tu propia madre calumnias.

21 П онеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; <Но> Аз ще те изоблича, и ще изредя <всичко това> пред очите ти.

Estas cosas has hecho, y Yo he guardado silencio; Pensaste que Yo era tal como tú; Pero te reprenderé, y delante de tus ojos expondré tus delitos.

22 Р азсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

Entiendan ahora esto ustedes, los que se olvidan de Dios, No sea que los despedace, y no haya quien los libre.

23 К ойто принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.

El que ofrece sacrificio de acción de gracias Me honra; Y al que ordena bien su camino, Le mostraré la salvación de Dios.”