1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

“Pero ahora se burlan de mí Los que son más jóvenes que yo, A cuyos padres no consideraba yo dignos De poner con los perros de mi ganado.

2 З ащото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

En verdad, la fuerza de sus manos ¿de qué me servía? Había desaparecido de ellos el vigor.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

De miseria y hambre estaban extenuados; Roían la tierra seca de noche en desierto y desolación;

4 М ежду храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

Arrancaban malvas junto a los matorrales, Y raíz de retama era su alimento.

5 Б яха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

De la comunidad fueron expulsados, Gritaban contra ellos como contra un ladrón.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

Moraban en valles de terror, En las cuevas de la tierra y de las peñas.

7 Р евяха между храстите. Събираха се под тръните;

Entre los matorrales clamaban; Bajo las ortigas se reunían.

8 Б езумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

Necios, sí, hijos sin nombre, Echados a latigazos de la tierra.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

Y ahora he venido a ser su escarnio, Y soy para ellos motivo de burla.

10 Г нусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

Me aborrecen y se alejan de mí, Y no se retraen de escupirme a la cara.

11 Т ъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

Por cuanto El ha aflojado la cuerda de Su arco y me ha afligido, Se han quitado el freno delante de mí.

12 О тдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

A mi derecha se levanta el populacho, Arrojan lazos a mis pies Y preparan contra mí sus caminos de destrucción.

13 Р азвалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

Arruinan mi senda, A causa de mi destrucción se benefician, Nadie los detiene.

14 И дат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

Como por ancha brecha vienen, En medio de la tempestad siguen rodando.

15 У жаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

Contra mí se vuelven los terrores, Como el viento persiguen mi honor, Y como nube se ha disipado mi prosperidad.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

Y ahora en mí se derrama mi alma; Días de aflicción se han apoderado de mí.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

De noche El traspasa mis huesos dentro de mí, Y los dolores que me corroen no descansan.

18 & lt;Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

Una gran fuerza deforma mi vestidura, Me aprieta como el cuello de mi túnica.

19 & lt;Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

El me ha arrojado al lodo, Y soy como el polvo y la ceniza.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

Clamo a Ti, y no me respondes; Me pongo en pie, y no me prestas atención.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

Te has vuelto cruel conmigo, Con el poder de Tu mano me persigues.

22 И здигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

Me alzas al viento, me haces cabalgar en él, Y me deshaces en la tempestad.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

Pues sé que a la muerte me llevarás, A la casa de reunión de todos los vivientes.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

Sin embargo ¿no extiende la mano el que está en un montón de ruinas, Cuando clama en su calamidad ?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

¿No he llorado por aquél cuya vida es difícil ? ¿No se angustió mi alma por el necesitado ?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

Cuando esperaba yo el bien, vino el mal, Cuando esperaba la luz, vino la oscuridad.

27 Ч ервата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

Por dentro me hierven las entrañas, y no puedo descansar; Me vienen al encuentro días de aflicción.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

Ando enlutado, sin consuelo; Me levanto en la asamblea y clamo.

29 С танах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

He venido a ser hermano de chacales Y compañero de avestruces.

30 К ожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

Mi piel se ennegrece sobre mí, Y mis huesos se queman por la fiebre.

31 & lt;Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

Se ha convertido en duelo mi arpa, Y mi flauta en voz de los que lloran.