1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

Mas agora zombam de mim os de menos idade do que eu, cujos pais teria eu desdenhado de pôr com os cães do meu rebanho.

2 З ащото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

Pois de que me serviria a força das suas mãos, homens nos quais já pereceu o vigor?

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

De míngua e fome emagrecem; andam roendo pelo deserto, lugar de ruínas e desolação.

4 М ежду храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

Apanham malvas junto aos arbustos, e o seu mantimento são as raízes dos zimbros.

5 Б яха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

São expulsos do meio dos homens, que gritam atrás deles, como atrás de um ladrão.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

Têm que habitar nos desfiladeiros sombrios, nas cavernas da terra e dos penhascos.

7 Р евяха между храстите. Събираха се под тръните;

Bramam entre os arbustos, ajuntam-se debaixo das urtigas.

8 Б езумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

São filhos de insensatos, filhos de gente sem nome; da terra foram enxotados.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

Mas agora vim a ser a sua canção, e lhes sirvo de provérbio.

10 Г нусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

Eles me abominam, afastam-se de mim, e no meu rosto não se privam de cuspir.

11 Т ъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

Porquanto Deus desatou a minha corda e me humilhou, eles sacudiram de si o freio perante o meu rosto.

12 О тдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

ë direita levanta-se gente vil; empurram os meus pés, e contra mim erigem os seus caminhos de destruição.

13 Р азвалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

Estragam a minha vereda, promovem a minha calamidade; não há quem os detenha.

14 И дат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

Vêm como por uma grande brecha, por entre as ruínas se precipitam.

15 У жаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

Sobrevieram-me pavores; é perseguida a minha honra como pelo vento; e como nuvem passou a minha felicidade.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

E agora dentro de mim se derrama a minha alma; os dias da aflição se apoderaram de mim.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

De noite me são traspassados os ossos, e o mal que me corrói não descansa.

18 & lt;Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

Pela violência do mal está desfigurada a minha veste; como a gola da minha túnica, me aperta.

19 & lt;Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

Ele me lançou na lama, e fiquei semelhante ao pó e ã cinza.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

Clamo a ti, e não me respondes; ponho-me em pé, e não atentas para mim.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

Tornas-te cruel para comigo; com a força da tua mão me persegues.

22 И здигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

Levantas-me sobre o vento, fazes-me cavalgar sobre ele, e dissolves-me na tempestade.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

Pois eu sei que me levarás ã morte, e ã casa do ajuntamento destinada a todos os viventes.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

Contudo não estende a mão quem está a cair? ou não clama por socorro na sua calamidade?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

Não chorava eu sobre aquele que estava aflito? ou não se angustiava a minha alma pelo necessitado?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

Todavia aguardando eu o bem, eis que me veio o mal, e esperando eu a luz, veio a escuridão.

27 Ч ервата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

As minhas entranhas fervem e não descansam; os dias da aflição me surpreenderam.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

Denegrido ando, mas não do sol; levanto-me na congregação, e clamo por socorro.

29 С танах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

Tornei-me irmão dos chacais, e companheiro dos avestruzes.

30 К ожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

A minha pele enegrece e se me cai, e os meus ossos estão queimados do calor.

31 & lt;Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

Pelo que se tornou em pranto a minha harpa, e a minha flauta em voz dos que choram.