1 П о-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

Melhor é um bocado seco, e com ele a tranqüilidade, do que a casa cheia de festins, com rixas.

2 Б лагоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

O servo prudente dominará sobre o filho que procede indignamente; e entre os irmãos receberá da herança.

3 Г орнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

O crisol é para a prata, e o forno para o ouro; mas o Senhor é que prova os corações.

4 З лосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

O malfazejo atenta para o lábio iníquo; o mentiroso inclina os ouvidos para a língua maligna.

5 К ойто се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

O que escarnece do pobre insulta ao seu Criador; o que se alegra da calamidade não ficará impune.

6 Ч ада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

Coroa dos velhos são os filhos dos filhos; e a glória dos filhos são seus pais.

7 Х убава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

Não convém ao tolo a fala excelente; quanto menos ao príncipe o lábio mentiroso!

8 П одаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

Pedra preciosa é a peita aos olhos de quem a oferece; para onde quer que ele se volte, serve-lhe de proveito.

9 К ойто покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

O que perdoa a transgressão busca a amizade; mas o que renova a questão, afastam amigos íntimos.

10 И зобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

Mais profundamente entra a repreensão no prudente, do que cem açoites no insensato.

11 З лият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

O rebelde não busca senão o mal; portanto um mensageiro cruel será enviado contra ele.

12 П о-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

Encontre-se o homem com a ursa roubada dos filhotes, mas não com o insensato na sua estultícia.

13 К ойто въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

Quanto

14 З апочването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

O princípio da contenda é como o soltar de águas represadas; deixa por isso a porfia, antes que haja rixas.

15 К ойто оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

O que justifica o ímpio, e o que condena o justo, são abomináveis ao Senhor, tanto um como o outro.

16 Щ о ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

De que serve o preço na mão do tolo para comprar a sabedoria, visto que ele não tem entendimento?

17 П риятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

O amigo ama em todo o tempo; e para a angústia nasce o irmão.

18 Ч овек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

O homem falto de entendimento compromete-se, tornando-se fiador na presença do seu vizinho.

19 К ойто обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

O que ama a contenda ama a transgressao; o que faz alta a sua porta busca a ruína.

20 К ойто има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

O perverso de coração nunca achará o bem; e o que tem a língua dobre virá a cair no mal.

21 К ойто ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

O que gera um tolo, para sua tristeza o faz; e o pai do insensato não se alegrará.

22 В еселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

O coração alegre serve de bom remédio; mas o espírito abatido seca os ossos.

23 Н ечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

O ímpio recebe do regaço a peita, para perverter as veredas da justiça.

24 М ъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

O alvo do inteligente é a sabedoria; mas os olhos do insensato estão nas extremidades da terra.

25 Б езумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

O filho insensato é tristeza para seu, pai, e amargura para quem o deu ã luz.

26 Н е е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

Não é bom punir ao justo, nem ferir aos nobres por causa da sua retidão.

27 К ойто щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

Refreia as suas palavras aquele que possui o conhecimento; e o homem de entendimento é de espírito sereno.

28 Д аже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.

Até o tolo, estando calado, é tido por sábio; e o que cerra os seus lábios, por entendido.