1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Tudo tem a sua ocasião própria, e há tempo para todo propósito debaixo do céu.

2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

Há tempo de nascer, e tempo de morrer; tempo de plantar, e tempo de arrancar o que se plantou;

3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

tempo de matar, e tempo de curar; tempo de derribar, e tempo de edificar;

4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

tempo de chorar, e tempo de rir; tempo de prantear, e tempo de dançar;

5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

tempo de espalhar pedras, e tempo de ajuntar pedras; tempo de abraçar, e tempo de abster-se de abraçar;

6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

tempo de buscar, e tempo de perder; tempo de guardar, e tempo de deitar fora;

7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

tempo de rasgar, e tempo de coser; tempo de estar calado, e tempo de falar;

8 В реме за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

tempo de amar, e tempo de odiar; tempo de guerra, e tempo de paz.

9 К аква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

Que proveito tem o trabalhador naquilo em que trabalha?

10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

Tenho visto o trabalho penoso que Deus deu aos filhos dos homens para nele se exercitarem.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

Tudo fez formoso em seu tempo; também pôs na mente do homem a idéia da eternidade, se bem que este não possa descobrir a obra que Deus fez desde o princípio até o fim.

12 П ознах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

Sei que não há coisa melhor para eles do que se regozijarem e fazerem o bem enquanto viverem;

13 И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

e também que todo homem coma e beba, e goze do bem de todo o seu trabalho é dom de Deus.

14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

Eu sei que tudo quanto Deus faz durará eternamente; nada se lhe pode acrescentar, e nada se lhe pode tirar; e isso Deus faz para que os homens temam diante dele:

15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

O que é, já existiu; e o que há de ser, também já existiu; e Deus procura de novo o que ja se passou.

16 В идях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

Vi ainda debaixo do sol que no lugar da retidão estava a impiedade; e que no lugar da justiça estava a impiedade ainda.

17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

Eu disse no meu coração: Deus julgará o justo e o ímpio; porque há um tempo para todo propósito e para toda obra.

18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

Disse eu no meu coração: Isso é por causa dos filhos dos homens, para que Deus possa prová-los, e eles possam ver que são em si mesmos como os brutos.

19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

Pois o que sucede aos filhos dos homens, isso mesmo também sucede aos brutos; uma e a mesma coisa lhes sucede; como morre um, assim morre o outro; todos têm o mesmo fôlego; e o homem não tem vantagem sobre os brutos; porque tudo é vaidade.

20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Todos vão para um lugar; todos são pó, e todos ao pó tornarão.

21 К ой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

Quem sabe se o espírito dos filhos dos homens vai para cima, e se o espírito dos brutos desce para a terra?

22 В идях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?

Pelo que tenho visto que não há coisa melhor do que alegrar-se o homem nas suas obras; porque esse é o seu quinhão; pois quem o fará voltar para ver o que será depois dele?