1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Всему есть свое время, и для каждого дела под небом есть свой час:
2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
время рождаться и время умирать; время сажать и время искоренять;
3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
время убивать и время исцелять; время разрушать и время строить;
4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
время плакать и время смеяться; время скорбеть и время танцевать;
5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
время раскидывать камни и время их собирать; время обнимать и время воздерживаться от объятий;
6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
время искать и время терять; время хранить и время выбрасывать;
7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
время рвать и время сшивать; время молчать и время говорить;
8 В реме за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.
время любить и время ненавидеть; время для войны и время для мира.
9 К аква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?
В чем польза работнику от труда его?
10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
Я видел бремя, которое Бог возложил на людей.
11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
Он создал все прекрасным в свое время. Он также вложил осознание вечности в сердца людей, но они не могут постичь всего, что делает Бог, от начала до конца.
12 П ознах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;
Я понял, что нет ничего лучше для людей, чем быть счастливыми и делать добро, пока они живы.
13 И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
И если кто-то может есть, пить и находить удовольствие во всяком своем труде, то это дар Божий.
14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.
Я понял, что все, что делает Бог, пребудет вовек: к этому нечего прибавить и нечего от этого отнять. Бог делает так, чтобы люди благоговели перед Ним.
15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
Все, что есть и что будет, уже было прежде, ведь Бог повторяет то, что прошло. Несправедливость в мире
16 В идях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.
И вот, что я еще видел под солнцем: место суда, а там царит беззаконие, место праведности, а там – несправедливость.
17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.
И подумал я: «Бог будет судить обоих – праведника и злодея, потому что назначено время всякому событию и всякому делу».
18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.
И еще я подумал о людях: «Бог испытывает их, чтобы показать им, что они подобны животным.
19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
Одна участь у людей и животных: умирают и те, и другие. Одно у тех и других дыхание, и нет у человека никаких преимуществ перед животными. Все суета.
20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
Все возвращается на круги свои: все пришло из праха, и в прах все возвратится.
21 К ой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?
Кто знает: поднимается ли дух человека вверх, и опускается ли дух животного вниз, в землю?»
22 В идях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?
И увидел я, что нет ничего лучше для человека, чем наслаждаться своим трудом, потому что такова его доля. Ведь кто может показать ему то, что будет после него?