Еклесиаст 3 ~ Екклесиаст 3

picture

1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Всему есть свое время, и для каждого дела под небом есть свой час:

2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

время рождаться и время умирать; время сажать и время искоренять;

3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

время убивать и время исцелять; время разрушать и время строить;

4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

время плакать и время смеяться; время скорбеть и время танцевать;

5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

время раскидывать камни и время их собирать; время обнимать и время воздерживаться от объятий;

6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

время искать и время терять; время хранить и время выбрасывать;

7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

время рвать и время сшивать; время молчать и время говорить;

8 В реме за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

время любить и время ненавидеть; время для войны и время для мира.

9 К аква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

В чем польза работнику от труда его?

10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

Я видел бремя, которое Бог возложил на людей.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

Он создал все прекрасным в свое время. Он также вложил осознание вечности в сердца людей, но они не могут постичь всего, что делает Бог, от начала до конца.

12 П ознах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

Я понял, что нет ничего лучше для людей, чем быть счастливыми и делать добро, пока они живы.

13 И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

И если кто-то может есть, пить и находить удовольствие во всяком своем труде, то это дар Божий.

14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

Я понял, что все, что делает Бог, пребудет вовек: к этому нечего прибавить и нечего от этого отнять. Бог делает так, чтобы люди благоговели перед Ним.

15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

Все, что есть и что будет, уже было прежде, ведь Бог повторяет то, что прошло. Несправедливость в мире

16 В идях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

И вот, что я еще видел под солнцем: место суда, а там царит беззаконие, место праведности, а там – несправедливость.

17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

И подумал я: «Бог будет судить обоих – праведника и злодея, потому что назначено время всякому событию и всякому делу».

18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

И еще я подумал о людях: «Бог испытывает их, чтобы показать им, что они подобны животным.

19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

Одна участь у людей и животных: умирают и те, и другие. Одно у тех и других дыхание, и нет у человека никаких преимуществ перед животными. Все суета.

20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Все возвращается на круги свои: все пришло из праха, и в прах все возвратится.

21 К ой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

Кто знает: поднимается ли дух человека вверх, и опускается ли дух животного вниз, в землю?»

22 В идях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?

И увидел я, что нет ничего лучше для человека, чем наслаждаться своим трудом, потому что такова его доля. Ведь кто может показать ему то, что будет после него?