1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
И Он стал говорить с ними притчами. – Один человек посадил виноградник, обнес его забором, выкопал яму для давильни и построил сторожевую башню. Он отдал виноградник внаем виноградарям, а сам уехал в чужие края.
2 И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
Когда пришло время, он послал слугу к виноградарям, чтобы он забрал у них причитающуюся ему часть урожая.
3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
Но виноградари схватили слугу, избили и отослали ни с чем.
4 П ак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
Тогда хозяин послал к ним другого слугу; но они разбили ему голову и издевались над ним.
5 И зпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.
Хозяин послал еще одного слугу; его виноградари убили. Он посылал еще многих слуг, но виноградари одних избивали, других убивали.
6 О ще един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.
В конце концов у хозяина остался только его единственный любимый сын. Он послал его к ним последним. «Сына-то моего они устыдятся», – думал он.
7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
Но виноградари сказали друг другу: «Это наследник. Давайте убьем его, и наследство будет нашим».
8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.
Они схватили его, убили и выбросили его из виноградника.
9 К акво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
Что же сделает хозяин виноградника? Конечно же, он придет и убьет виноградарей, а виноградник отдаст другим.
10 Н е сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
Разве вы не читали в Писании: «Камень, Который отвергли строители, стал краеугольным.
11 О т Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
Это совершил Господь, и как это удивительно в глазах наших!»
12 И < първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
Когда предводители народа поняли, что эту притчу Иисус рассказал о них, они хотели схватить Его, но побоялись народа. Поэтому они оставили Его и ушли. Вопрос об уплате налога (Мат. 22: 15-22; Лк. 20: 20-26)
13 Т огава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
Потом они подослали к Иисусу фарисеев и сторонников Ирода, чтобы те поймали Его на слове.
14 И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
Подойдя к Иисусу, они сказали: – Учитель! Мы знаем, что Ты Человек честный и не стремишься никому угодить. Ты беспристрастен и истинно учишь пути Бога. Следует ли платить налог кесарю или нет? Платить нам или не платить?
15 Д а даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.
Иисус, зная их лицемерие, сказал: – Что вы Меня испытываете? Принесите Мне посмотреть динарий.
16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
Ему принесли монету, и Он спросил: – Кто на ней изображен и чье на ней имя? – Кесаря, – ответили они.
17 И сус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
– Отдавайте кесарево кесарю, а Божье – Богу, – сказал Иисус. Они были поражены Его ответом. Саддукеи задают Иисусу вопрос о воскресении мертвых (Мат. 22: 23-33; Лк. 20: 27-40)
18 С лед това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
К Иисусу подошли саддукеи, которые утверждают, что нет воскресения. Они спросили Его:
19 У чителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
– Учитель! Моисей написал, что если женатый мужчина умрет, не оставив детей, то его брат должен жениться на вдове и восстановить сына своему брату.
20 П рочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
Было семеро братьев. Первый женился и умер, не оставив потомства.
21 В зе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
На вдове женился его брат и тоже умер, не оставив потомства. То же самое произошло и с третьим.
22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
Никто из семерых не оставил после себя сына. После всех умерла и женщина.
23 В ъв възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
Чьей женой будет эта женщина после воскресения? Ведь все семеро были женаты на ней.
24 И сус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?
Иисус ответил им: – Не потому ли вы заблуждаетесь, что не знаете ни Писаний, ни Божьей силы?
25 З ащото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
Воскресшие из мертвых не будут ни жениться, ни выходить замуж, а будут как ангелы на небесах.
26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?
А о том, что мертвые воскресают, разве вы не читали в книге Моисея, в том месте, где говорится о кусте, как Бог сказал Моисею: «Я – Бог Авраама, Бог Исаака и Бог Иакова.»?
27 Т ой не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
Он Бог не мертвых, а живых. Вы глубоко заблуждаетесь. Самая главная заповедь (Мат. 22: 34-40; Лк. 10: 25-28)
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
Один из учителей Закона, слушая этот спор, заметил, как хорошо ответил Иисус, и спросил у Него: – Какая из заповедей самая важная?
29 И сус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
Иисус ответил: – Самая важная заповедь – это: «Слушай, Израиль! Господь наш Бог – единый Господь.
30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
Люби Господа, Бога твоего, всем сердцем твоим, и всей душой твоей, всем разумом твоим, и всеми силами твоими».
31 А ето втората <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
Вторая заповедь: «Люби ближнего твоего, как самого себя». Нет заповедей важнее этих двух.
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;
Учитель Закона сказал: – Хорошо сказано, Учитель. Ты прав, говоря, что Бог один, и нет другого Бога, кроме Него.
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
Любить Его всем сердцем, всем разумом, всеми силами и любить ближнего, как самого себя – это важнее, чем все всесожжения и жертвы.
34 И сус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
Иисус, видя, как разумно ответил учитель Закона, сказал ему: – Недалеко ты от Божьего Царства. С тех пор никто больше не осмеливался задавать Иисусу вопросы. Кем является Мессия? (Мат. 22: 41-46; Лк. 20: 41-44)
35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?
Продолжая учить в храме, Иисус сказал: – Почему учители Закона говорят, что Мессия – Сын Давида?
36 С ам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
Ведь сам Давид сказал, вдохновляемый Святым Духом: «Сказал Господь Господу моему: Сядь по правую руку от Меня, пока Я не повергну врагов Твоих к ногам Твоим».
37 С ам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
Если сам Давид называет Его Господом, то как Он может быть его Сыном? Большая толпа слушала Иисуса с радостью. Иисус предостерегает от лицемерия (Мат. 23: 1-7; Лк. 11: 43-46; 20: 45-47)
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,
А Он учил: – Остерегайтесь учителей Закона. Они любят наряжаться в длинные одежды и любят, когда их приветствуют в людных площадях.
39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
Они сидят на самых почетных местах в синагогах и на званых обедах.
40 т ия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
Они разоряют дома вдов и напоказ долго молятся. Таких ждет очень суровое наказание. Бедная вдова отдает все, что имеет (Лк. 21: 1-4)
41 И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
Сев напротив сокровищницы храма, Иисус смотрел, как люди кладут в нее деньги. Многие богачи бросали помногу.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
Но вот подошла бедная вдова и бросила всего две мелкие монеты.
43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
Иисус подозвал учеников и сказал им: – Говорю вам истину, эта бедная вдова положила больше всех, кто клал в сокровищницу,
44 з ащото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.
потому что все давали от своего избытка, а она от своей нищеты положила все, что у нее было на жизнь.