1 С лед това амонецът Наас възлезе та разположи стан против Явис-галаад; и всичките явиски мъже казаха на Нааса: Направи договор с нас, и ще ти слугуваме.
Аммонитянин Нахаш пришел и осадил Иавеш Галаадский. Все жители Иавеша сказали ему: − Заключи с нами союз, и мы будем подчиняться тебе.
2 И амонецът Наас им каза: С това условие ще направя <договор> с вас: да извъртя десните очи на всички ви; и ще положа това за позор върху целия Израил.
Но Нахаш аммонитянин ответил: − Я заключу с вами союз только на том условии, что выколю каждому из вас правый глаз и так покрою бесчестием весь Израиль.
3 И явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дена срок, за да пратим вестители по всичките предели на Израиля; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще излезем към тебе.
Старейшины Иавеша сказали ему: − Дай нам семь дней, чтобы мы могли послать вестников по всему Израилю. Если никто не придет, чтобы спасти нас, мы сдадимся тебе.
4 И тъй вестителите дойдоха в Сауловия <град> Гавая та казаха тия думи на всеослушание пред людете; и всичките люде плакаха с висок глас.
Когда вестники пришли в Гиву к Саулу и рассказали народу о том, что произошло, весь народ громко заплакал.
5 А , ето, Саул идеше подир воловете от полето: и Саул рече: Какво е на людете та плачат? И съобщиха му думите на явиските мъже.
Как раз в это время Саул возвращался с полей, идя за своими волами, и спросил: − Что за беда у народа? Почему он плачет? Тогда ему пересказали то, что рассказали жители Иавеша.
6 Т огава дойде Божият Дух със сила върху Саула, когато чу ония думи, и гневът му пламна твърде много.
Когда Саул услышал их слова, Дух Бога сошел на него, и Саул разгневался.
7 И взе два вола, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля чрез вестители, за да кажат: Който не излезе подир Саула и подир Самуила, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек.
Он взял пару волов, рассек их на куски и разослал с вестниками по всему Израилю, объявляя: − Вот что будет с волами всякого, кто не пойдет за Саулом и Самуилом. Страх Господа охватил народ, и они выступили все как один.
8 И като ги преброи у Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже тридесет хиляди души.
Когда Саул построил их в Везеке, мужчин Израиля было триста тысяч, а мужчин Иудеи − тридцать тысяч.
9 И рекоха на вестителите, които бяха дошли: Така да кажете на явис-галаадските мъже, утре като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестителите дойдоха и известиха на явиските мъже, те се зарадваха.
Они сказали вестникам: − Передайте жителям Иавеша Галаадского: «Завтра к тому часу, когда станет припекать солнце, вы будете спасены». Когда вестники передали это жителям Иавеша, те ободрились.
10 И явиските мъже рекоха <на амонците>: Утре ще излезем към вас, и вие ни направете всичко, що ви се вижда добро.
Они сказали аммонитянам: − Завтра мы сдадимся вам, и вы сможете сделать все, что вам угодно.
11 И на утринта Саул раздели людете на три полка; и във <време на> утринната стража те навлязоха всред стана, и поразяваха амонците докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпиляха до толкоз, щото нито двама от тях не останаха заедно.
На следующий день Саул разделил своих людей на три отряда. Во время последней стражи ночи они ворвались в лагерь аммонитян и перебили их до часа дневного зноя. Уцелевшие были рассеяны, так что не осталось двоих вместе. Утверждение царской власти Саула
12 Т огава людете казаха на Самуила: Кой е онзи що рече: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тия мъже, за да ги избием.
После этого народ сказал Самуилу: − Кто это говорил: «Неужели Саул будет править нами?» Приведи к нам этих людей, мы убьем их.
13 Н о Саул каза: Никой няма да бъде убит тоя ден; защото днес Господ извърши избавление в Израиля.
Но Саул ответил: − Сегодня никто не будет казнен, ведь в этот день Господь спас Израиль.
14 Т огава Самуил каза на людете: Дойдете да идем в Галгал и там да възобновим царството.
И Самуил сказал народу: − Пойдем в Гилгал и утвердим там царскую власть.
15 И така, всичките люде отидоха в Галгал, и поставиха Саула цар пред Господа там в Галгал; там и пожертвуваха примирителни жертви пред Господа; и Саул и всичките Израилеви мъже се развеселиха там твърде много.
Весь народ пошел в Гилгал и утвердил Саула царем в присутствии Господа. Там они принесли перед Господом жертвы примирения. Очень веселился там Саул вместе со всеми израильтянами.