1 Т огава Пилат взе Исуса и го би.
Тогда Пилат приказал бичевать Иисуса.
2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,
Солдаты сплели венок из терновника и надели Ему на голову. Они одели Его в пурпурную мантию,
3 п риближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.
подходили к Нему, говоря: – Да здравствует Царь иудеев! – и били Его по лицу.
4 Т огава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.
Пилат вышел еще раз и сказал им: – Смотрите! Вот, я вывожу Его еще раз, чтобы вы убедились, что я не нахожу в Нем никакой вины.
5 И сус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. <Пилат> им казва: Ето човекът!
– Вот Человек, – сказал Пилат, когда Иисус вышел в терновом венке и в пурпурной мантии.
6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.
Как только первосвященники и стража увидели Его, они закричали: – Распни! Распни Его! Но Пилат ответил: – Берите Его сами и распинайте, я же не нахожу в Нем никакой вины.
7 Ю деите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.
Иудеи настаивали: – У нас есть Закон, и по нашему Закону Он должен умереть, потому что называет Себя Сыном Бога!
8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.
Услышав это, Пилат еще больше испугался.
9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.
Он опять вошел во дворец и спросил Иисуса: – Откуда Ты? Но Иисус не отвечал ему.
10 З атова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?
– Ты что, отказываешься говорить со мной? – сказал Пилат. – Неужели Ты не понимаешь, что у меня есть власть освободить Тебя или распять!
11 И сус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
Иисус ответил: – У тебя не было бы надо Мной никакой власти, если бы она не была дана тебе свыше. Поэтому на том, кто передал Меня тебе, больший грех.
12 П оради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.
С этого момента Пилат искал возможности освободить Иисуса, но иудеи продолжали кричать: – Если ты отпустишь Его, то ты не друг кесарю. Каждый, кто заявляет, что он царь, – враг кесарю!
13 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.
Когда Пилат это услышал, он вывел Иисуса, сел в судейское кресло на месте, называемом Каменный Помост, а на еврейском языке Габбата.
14 Б еше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!
Была пятница перед Пасхой, и час шестой. – Вот ваш Царь, – сказал Пилат иудеям.
15 А те извикаха: Махни <Го>! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.
Они закричали: – Уведи Его вон! Вон! Распни Его! – Распять вашего Царя? – спросил Пилат. – У нас нет царя, кроме кесаря, – отвечали первосвященники.
16 З атова той им Го предаде да бъде разпнат.
Тогда Пилат отдал им Иисуса на распятие. Они взяли Иисуса и повели.
17 И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,
Неся Свой крест, Иисус пошел на место, называемое Лобным, а на еврейском языке – Голгофа. Иисус на кресте (Мат. 27: 33-44; Мк. 15: 24-32; Лк. 23: 33-43)
18 г дето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.
Там Иисуса распяли, а с Ним, по обе стороны, еще двоих; Иисус был посередине.
19 А Пилат написа и надпис, който постави над <Него> на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.
Пилат приказал прикрепить на кресте табличку с надписью: «ИИСУС НАЗАРЯНИН – ЦАРЬ ИУДЕЕВ».
20 Т оя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.
Надпись эту читало много иудеев, так как место распятия Иисуса было близко к городу, а написано было по-еврейски, по-латыни и по-гречески.
21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.
Начальники иудеев возразили Пилату: – Напиши не «Царь иудеев», а что Он заявляет, будто Он Царь иудеев.
22 П илат отговори: Каквото писах, писах.
– Что я написал, то написал, – ответил Пилат.
23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе <до долу>;
Когда воины распяли Иисуса, они взяли Его верхнюю одежду и разделили на четыре части, каждому по одной. Рубашка Иисуса была без швов, сотканная целиком.
24 з атова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.
– Не будем ее рвать, – решили они, – бросим лучше жребий и посмотрим, кому она достанется. Это случилось во исполнение сказанного в Писании: «Они разделили между собой Мои одежды, и бросали жребий о Моем одеянии». Солдаты это исполнили.
25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.
Недалеко от креста Иисуса стояли Его мать, сестра матери, Мария – жена Клеопы и Мария из Магдалы.
26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!
Иисус увидел Свою мать и Своего любимого ученика, стоявшего рядом с ней. – О женщина, вот твой сын, – сказал Иисус матери.
27 П осле каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у <дома си>.
Своему же ученику Он сказал: – Вот твоя мать. С этого времени ученик этот взял ее к себе в дом. Иисус умирает на кресте ( Мат. 27: 48-50; Мк. 15: 36-37; Лк. 23: 36)
28 С лед това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.
После того Иисус, зная, что все уже совершилось, и чтобы исполнилось Писание, сказал: – Хочу пить.
29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова <тръст> една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.
Там стоял кувшин с кислым вином, и солдаты, обмакнув в него губку, надели ее на стебель иссопа и подняли к губам Иисуса.
30 А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.
Иисус попробовал вино и сказал: – Совершилось! Сказав это, Он уронил голову на грудь и предал дух.
31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям <ден>), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.
Была пятница, и иудеи не хотели, чтобы тела оставались на крестах в субботу, тем более, что эта суббота была днем великого праздника. Поэтому они попросили Пилата перебить распятым голени и снять их тела с крестов.
32 З атова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с <Исуса>.
Солдаты пришли и перебили голени сначала одному распятому рядом с Иисусом, а затем другому.
33 Н о когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.
Когда же они подошли к Иисусу, то увидели, что Он уже мертв, и не стали перебивать Его ног.
34 О баче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.
Вместо этого один из солдат пронзил копьем бок Иисуса, и из него сразу же потекли кровь и вода.
35 И тоя, който видя, свидетелствува <за това>, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.
Тот, кто сам это видел, свидетельствует об этом, чтобы и вы поверили. Его свидетельство истинно, и он знает, что говорит правду.
36 З ащото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";
Все это произошло, чтобы исполнились слова Писания: «Ни одна из Его костей не будет переломлена».
37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха".
И в другом месте Писания говорится: «Они будут смотреть на Того, Которого пронзили». Погребение Иисуса (Мат. 27: 57-61; Мк. 15: 42-47; Лк. 23: 50-56)
38 С лед това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да <му позволи> да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.
После этого Иосиф из Аримафеи попросил Пилата отдать ему тело Иисуса. Иосиф был учеником Иисуса, но тайным, из страха перед иудеями. С позволения Пилата он пришел и забрал тело.
39 Д ойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
С Иосифом был Никодим, который как-то приходил к Иисусу ночью. Никодим принес смесь из смирны и алоэ, литров около ста.
40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.
Они сняли тело Иисуса и завернули его вместе с бальзамом в пелены из льняной ткани. Таков был иудейский погребальный обычай.
41 А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.
Там, где Иисуса распяли, был сад, и в саду – новая гробница, где еще никого не хоронили.
42 Т ам, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.
Так как это была пятница – день приготовления к Пасхе, а гробница была рядом, то они положили там Иисуса.