1 З ащото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
– Небесное Царство подобно хозяину, который рано утром вышел нанять людей на работу в своем винограднике.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
Он договорился с ними, что заплатит им по динарию за день работы, и послал их в свой виноградник.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
В третьем часу он опять вышел и увидел, что на площади еще стоят люди без работы.
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
Он говорит им: «Идите и вы работать в мой виноградник, и я заплачу вам по справедливости».
5 П ак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
Те пошли. В шестом и в девятом часу он опять выходил и делал то же самое.
6 А , като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
Потом он вышел в одиннадцатом часу и вновь нашел стоящих людей. «Что вы тут стоите весь день без дела?» – спросил он их.
7 Т е му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето,.
«Никто нас не нанял», – ответили те. «Идите и вы работать в мой виноградник», – говорит им хозяин.
8 К ато се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.
Когда наступил вечер, хозяин сказал своему управляющему: «Позови всех работников и выдай им плату. Начни с тех, которые были наняты последними, и в конце рассчитайся с теми, кто нанят утром».
9 И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
Работники, которых наняли в одиннадцатом часу, пришли, и каждый из них получил по динарию.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
Когда подошла очередь работников, нанятых первыми, они ожидали, что получат больше, но каждый из них тоже получил по одному динарию.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
Когда с ними расплатились, они стали роптать на хозяина:
12 Т ия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
«Те, кого ты нанял последними, работали всего один час, и ты заплатил им столько же, сколько и нам, а мы трудились в такую жару весь день!»
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
Хозяин ответил одному из них: «Друг, я же не обманываю тебя. Разве ты не согласился работать за один динарий?
14 В земи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
Так возьми свою плату и иди. А я хочу заплатить тем, кого я нанял последними, столько же, сколько и тебе.
15 Н е ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?
Не вправе ли я распоряжаться своими деньгами так, как хочу? Или, может, моя щедрость вызывает в тебе зависть?»
16 Т ака последните ще бъдат първи, а първите последни.
Так вот, последние будут первыми, и первые – последними. Иисус в третий раз говорит о Своей смерти и воскресении (Мк. 10: 32-34; Лк. 18: 31-33)
17 И , когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:
По дороге в Иерусалим Иисус отвел двенадцать учеников в сторону и сказал им:
18 Е то, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
– Вот, мы идем в Иерусалим, там Сын Человеческий будет предан священникам и учителям Закона. Они приговорят Его к смерти
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
и отдадут язычникам на глумление, бичевание и распятие. Но на третий день Он воскреснет. Не господствуйте, но служите (Мк. 10: 35-45; Лк. 22: 24-27)
20 Т огава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
Потом к Иисусу подошла мать сыновей Зеведея вместе с сыновьями. Кланяясь, она обратилась к Нему с просьбой.
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.
– Что ты хочешь? – спросил Он ее. Она сказала: – Вели, чтобы оба мои сына сели один по правую, а другой по левую руку от Тебя в Твоем Царстве.
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? Казват Му: Можем.
– Вы не знаете, о чем просите, – ответил Иисус. – Можете ли пить чашу, которую Я буду пить, или креститься крещением, которым Я крещусь? – Можем, – ответили они.
23 Т ой им рече: Моята чаша наистина ще пиете,; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам<, а ще се даде на ония>, за които е било приготвено от Отца Ми.
Иисус сказал им: – Пить из Моей чаши вы будете, и крещением, которым Я крещусь, будете креститься, но кому сидеть по правую, а кому по левую руку от Меня, решаю не Я, эти места принадлежат тем, кому они назначены Моим Отцом.
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
Когда остальные десять учеников услышали это, они рассердились на братьев.
25 Н о Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
Иисус же подозвал их и сказал: – Вы знаете, что языческие правители господствуют над своими народами, и владеет людьми их знать.
26 Н о между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
У вас пусть будет не так. Наоборот, кто хочет стать среди вас самым великим, должен быть вам слугой,
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
и кто хочет быть среди вас первым, должен быть вам слугой.
28 с ъщо както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
Ведь и Сын Человеческий пришел не для того, чтобы Ему служили, но чтобы служить другим и отдать Свою жизнь как выкуп за многих. Исцеление двух слепых (Мк. 10: 46-52; Лк. 18: 35-43)
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
Когда Иисус и ученики покидали Иерихон, за ними следовало множество людей.
30 И , ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
У дороги сидели двое слепых, которые, услышав, что мимо идет Иисус, стали кричать: – Господи, Сын Давидов, сжалься над нами!
31 А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!
Люди стали говорить им, чтобы они замолчали, но те кричали еще громче: – Господи, Сын Давидов, сжалься над нами!
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
Иисус остановился и позвал их. – Что вы хотите, чтобы Я сделал для вас? – спросил Он.
33 К азват Му: Господи, да се отворят очите ни.
– Господи, хотим прозреть, – ответили те.
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
Иисусу стало их жаль, и Он прикоснулся к их глазам. Слепые сразу же обрели зрение и пошли за Ним.