1 И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, <месец> Хаслев.
На четвертом году правления царя Дария, в четвертый день девятого месяца, месяца кислева, было слово Господне к Захарии.
2 А <жителите на> Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,
Народ Вефиля послал Сарецера и Регем-Мелеха вместе с их людьми искать у Господа расположения
3 и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкоз години?
и спросить у священников дома Господа Сил и у пророков: «Скорбеть ли мне и поститься в пятом месяце, как я делаю это уже много лет?».
4 Т огава словото от Господа на Силите дойде към мене и рече:
И было ко мне слово Господне:
5 Г овори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия <месец> през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?
– Спроси у всего народа страны и у священников: «Когда вы постились и скорбели последние семьдесят лет в пятом и седьмом месяце, то для Меня ли вы постились?
6 И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?
А когда вы ели и пили, то не для самих ли себя вы пировали?
7 Н е са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?
Не те ли это слова, которыми Господь взывал через прежних пророков, когда Иерусалим с окрестными городами был населен и покоился в мире, и Негев с западными предгорьями был обитаем?».
8 И Господното слово дойде към Захария и рече:
И было к Захарии слово Господне:
9 Т ака е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,
– Так говорит Господь Cил: «Судите справедливо; будьте милостивы и сострадательны друг к другу.
10 н е угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.
Не притесняйте вдову и сироту, чужеземца и бедняка. Не замышляйте зло друг против друга».
11 Н о те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.
Но они отказались внимать; они упрямо повернулись спиной и заткнули уши, чтобы не слышать.
12 Д ори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.
Они сделали свои сердца твердыми, как кремень, чтобы не слушать Закона и слов, которые Господь Cил посылал Своим Духом через прежних пророков. И поэтому Господь Cил сильно разгневался.
13 З атова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;
«Когда Я звал их, они не слушали; поэтому, когда они будут звать, Я тоже не стану слушать, – говорит Господь Cил. –
14 н о ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.
Я ураганом развеял их среди народов, которых они не знали. Страна после них осталась в таком запустении, что через нее перестали ездить. Так они привели прекрасную землю в запустение».