1 С лед една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.
Весной, когда цари идут на войну, Давид послал Иоава со своими приближенными и всем израильским войском, и они нанесли поражение аммонитянам и осадили их главный город Равву. Давид же оставался в Иерусалиме.
2 И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.
Однажды вечером, поднявшись с постели, Давид прогуливался по крыше своего дворца. С крыши он увидел купающуюся женщину. Женщина была очень красива,
3 И Давид прати да разпитат за жената; и рече <един>: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?
и Давид послал разузнать о ней. Посланный сказал: – Это Вирсавия, дочь Елиама и жена хетта Урии
4 И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.
Тогда Давид послал людей, чтобы привести ее. Она пришла к нему, и он лег с ней. (Она только что очистилась от своей ежемесячной нечистоты.) Затем она вернулась домой.
5 А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.
Эта женщина забеременела и послала сказать Давиду: – Я беременна.
6 Т огава Давид прати до Иоава <да кажат>: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.
Тогда Давид отправил Иоаву приказ: – Пришли ко мне хетта Урию. Иоав послал его к Давиду.
7 И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.
Когда Урия пришел к нему, Давид расспросил его об Иоаве, о воинах и о ходе войны.
8 П осле Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската <трапеза>.
Затем Давид сказал Урии: – Ступай домой и омой ноги. Урия вышел из царского дворца, а вслед за ним понесли царский подарок.
9 Н о Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.
Но Урия лег спать у входа во дворец со всеми слугами своего господина и не пошел к себе домой.
10 И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?
Когда Давиду сказали: «Урия не пошел домой», – он спросил его: – Разве ты не после дороги? Почему ты не пошел домой?
11 И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? <Заклевам се> в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.
Урия сказал Давиду: – Ковчег, Израиль и Иуда находятся в шатрах, и мой господин Иоав и все люди моего господина находятся в открытом поле. Как же я могу пойти домой, чтобы есть, пить и спать со своей женой? Верно, как и то, что ты жив, я не сделаю подобного!
12 Т огава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.
Тогда Давид сказал ему: – Оставайся здесь и сегодня, а завтра я отправлю тебя обратно. Урия остался в Иерусалиме в тот день и на следующий день.
13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта <Урия> излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.
По приглашению Давида он ел и пил с ним, и Давид напоил его допьяна. Но вечером Урия вышел, чтобы лечь спать на своей циновке со слугами своего господина; он не пошел домой.
14 З атова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.
Поутру Давид написал Иоаву письмо и отправил его с Урией.
15 А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.
В письме было сказано: «Поставьте Урию там, где будет самое яростное сражение, и отступите от него, чтобы он погиб».
16 И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.
Когда Иоав осаждал город, он поставил Урию там, где, как он знал, были самые сильные защитники.
17 И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, <ще каже>, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.
Когда горожане вышли из города и сразились с Иоавом, некоторые воины из войска Давида пали; хетт Урия тоже был убит.
18 Т огава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.
Иоав послал Давиду подробные известия о битве.
19 И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,
Он научил вестника: – Когда ты закончишь рассказывать царю эти известия о битве,
20 а ко пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?
царь может разгневаться и спросить тебя: «Зачем вы так близко подходили к городу сражаться? Разве вы не знали, что они станут стрелять со стены стрелами?
21 К ой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6: 32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.
Кто убил Авимелеха, сына Еруббаала? Разве не женщина бросила в него со стены обломок жернова, и он умер в Тевеце? Зачем вы так близко подходили к стене?» Если спросит у тебя это, скажи ему: «А еще твой слуга хетт Урия погиб».
22 И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.
Вестник пустился в путь и, когда прибыл, передал Давиду все, с чем послал его Иоав.
23 В естителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;
Вестник сказал Давиду: – Те люди наступали на нас и вышли против нас в открытое поле, но мы отогнали их обратно к городским воротам.
24 н о стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.
Лучники стреляли в твоих слуг со стены, и некоторые из царских слуг погибли. Твой слуга хетт Урия тоже погиб.
25 Т огава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.
Давид сказал вестнику: – Скажи Иоаву так: «Пусть это тебя не огорчает; меч поражает то одного, то другого. Соберись с силами против города и разрушь его». Скажи так, чтобы ободрить Иоава.
26 И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.
Когда жена Урии услышала, что ее муж погиб, она оплакивала его.
27 И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.
После того как время траура миновало, Давид привел ее в свой дом, она стала его женой и родила ему сына. Но то, что сделал Давид, не было угодно Господу.