1 ( По слав. 27). Давидов <псалом>. Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.

К Тебе я взываю, Господи, скала Моя, не будь ко мне равнодушен! Если Ты будешь хранить молчание, я уподоблюсь тем, кто нисходит в пропасть.

2 П ослушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.

Услышь голос моих молений, когда я взываю к Тебе о помощи, когда я поднимаю руки к Святому Святых в храме Твоем.

3 Н е ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце <има> злоба.

Не губи меня с нечестивыми, с теми, кто творит зло, кто с ближними говорит радушно, а в сердце питает ненависть.

4 В ъздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.

Воздай им по их делам, по их злым поступкам. Воздай им за то, что их руки сделали, дай им то, что они заслужили.

5 П онеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.

За то, что они безразличны к делам Господним, к тому, что сделали Его руки, Он разрушит их и впредь не восстановит.

6 Б лагословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми.

Благословен Господь, ведь Он услышал голос моих молений.

7 Г оспод е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля.

Господь – моя сила и щит; сердце мое на Него надеется. Он мне помог, и сердце мое ликует; песней моей я Его буду славить.

8 Г оспод е сила на <людете Си; >Той е крепост за избавление на помазаника Си.

Господь – это сила Его народа, крепость спасения для Его помазанника.

9 И збави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.

Спаси Свой народ и удел Свой благослови; будь их Пастырем и веди их вовеки.