1 Т огава кириатиаримските мъже дойдоха та дигнаха Господния ковчег, и донесоха го в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазара, за да пази Господния ковчег.
Жители Кирьят-Иеарима пришли и забрали ковчег Господа. Они принесли его в дом Авинадава на холме и посвятили его сына Элеазара охранять ковчег Господа. Поражение филистимлян в Мицпе
2 И от деня, когато ковчегът бе положен в Кириатиарим, мина се много време - двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа.
Долгое время, на протяжении двадцати лет, ковчег оставался в Кирьят-Иеариме, и весь народ Израиля плакал и искал Господа.
3 И Самуил говори на целия Израилев дом, казвайки: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете отсред себе си чуждите богове и астартите, та пригответе сърцата си за Господа и само Нему служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците.
Самуил сказал всему дому Израиля: − Если вы обращаетесь к Господу от всего сердца, то избавьтесь от чужеземных богов и Астарт, отдайте себя Господу, служите только Ему, и Он спасет вас от руки филистимлян.
4 Т огава израилтяните махнаха ваалимите и астартите та служеха само на Господа.
И израильтяне избавились от своих Баалов и Астарт и служили только Господу.
5 П осле Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа, и ще се помоля за вас Господу.
Тогда Самуил сказал: − Соберите весь Израиль в Мицпе, и я буду просить Господа за вас.
6 И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.
Собравшись в Мицпе, они черпали воду и выливали ее перед Господом. В тот день они постились и каялись: − Мы согрешили против Господа. И Самуил был судьей Израиля в Мицпе.
7 А като чуха филистимците, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израиля. Като чуха това, израилтяните уплашиха се от филистимците.
Когда филистимляне услышали, что израильтяне собрались в Мицпе, их правители выступили против Израиля. Узнав об этом, израильтяне испугались.
8 И израилтяните рекоха на Самуила: Не преставай да викаш за нас към Господа нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците.
Они сказали Самуилу: − Взывай о нас к Господу, нашему Богу, не переставая, чтобы Он избавил нас от руки филистимлян.
9 З а това, Самуил взе едно млечниче агне, та го принесе цяло всеизгаряне Господу; и Самуил извика към Господа за Израиля, и Господ го послуша;
Тогда Самуил взял молочного ягненка и принес его во всесожжение Господу. Он взывал к Господу об Израиле, и Господь ответил ему.
10 з ащото, когато принасяше Самуил всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израиля, в същия ден Господ гръмна със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израиля.
В то время как Самуил приносил жертву всесожжения, филистимляне приблизились, чтобы напасть на Израиль. Но на этот раз Господь разразился на филистимлян сильным громом и привел их в такой ужас, что они были наголову разбиты израильтянами.
11 И зраилевите мъже излязоха от Масфа, та гониха филистимците, и поразяваха ги до под Вет-хар.
Мужчины Израиля выступили из Мицпы и преследовали филистимлян, убивая их вплоть до окрестностей Бет-Кара.
12 Т огава Самуил взе един камък та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер {Т.е., Камък на Помощ.}, като казваше: До тука ни помогна Господ.
Тогда Самуил взял камень и поставил его между Мицпой и Шеном. Он назвал его Эвен-Езер, говоря: «До этого места Господь помог нам».
13 Т ака филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила.
Так филистимляне были побеждены и не вторгались больше в землю израильтян. Пока был жив Самуил, рука Господа была обращена против филистимлян.
14 И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир.
Города от Экрона до Гата, захваченные филистимлянами у Израиля, возвратились к нему, и Израиль освободил от власти филистимлян прилегающие земли. Между Израилем и аморреями также был мир.
15 И Самуил съдеше Израиля през всичките дни на живота си.
Самуил оставался судьей над Израилем всю свою жизнь.
16 И всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израиля във всички тия места;
Из года в год он обходил Вефиль, Гилгал и Мицпу и повсюду судил Израиль.
17 а <после> се връщаше в Рама, защото домът му беше там, па и там съдеше Израиля. Там издигна и олтар на Господа.
Но он всегда возвращался в Раму, где был его дом, и там тоже судил Израиль. Там же он построил жертвенник Господу.