1 & lt;Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.
Доброе имя лучше превосходного благовония, и день смерти лучше дня рождения.
2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Лучше ходить в дом плача, чем ходить в дом пира, потому что смерть – участь каждого человека, и кто жив, пусть размышляет об этом.
3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Печаль лучше смеха, потому что печальное лицо полезно сердцу.
4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Сердце мудрого в доме плача, а сердце глупого в доме веселья.
5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;
Лучше внимать обличению мудреца, чем слушать песню глупцов,
6 З ащото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
потому что смех глупцов – словно треск горящего хвороста под котлом. И это тоже суета.
7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Притеснение превращает мудрого человека в глупца, и взятка портит сердце.
8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.
Конец дела лучше его начала, терпение лучше гордости.
9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.
Не спеши впадать в гнев, потому что гнев обитает в сердце глупцов.
10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Не спрашивай: «Почему прежние дни были лучше сегодняшних?» – не от мудрости задают такие вопросы.
11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Мудрость – хороша, как и наследство, и приносит пользу тем, кто видит солнце.
12 З ащото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Мудрость защищает так же, как и деньги, но ее превосходство в том, что она сохраняет жизнь ее владельцу.
13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Посмотри на дела Божии: кто может выпрямить то, что Он сделал кривым?
14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
В благополучные дни будь счастлив, а в дни горестные знай: и то, и другое сотворил Бог, чтобы человек не мог постичь того, что будет после него.
15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.
В моей суетной жизни я видел всякое: праведника, гибнущего в своей праведности, и нечестивого, живущего долго в своем беззаконии.
16 Н е ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Не будь чересчур праведным и не выставляй себя слишком мудрым. Зачем тебе губить себя?
17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Также не слишком предавайся злу и не будь глупым. Зачем тебе умирать раньше времени?
18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.
Хорошо придерживаться первого совета и не упускать из виду второго – боящийся Бога избежит всех бед.
19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Мудрость делает мудреца сильнее, чем десять правителей города.
20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Нет праведного человека на земле, который всегда бы поступал правильно и никогда бы не грешил.
21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
Не обращай внимание на каждое сказанное слово, иначе можешь услышать, как раб твой злословит тебя.
22 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Ты знаешь в сердце своем, что часто и сам злословил других.
23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.
Все это испытал я мудростью и сказал: «Я твердо решил стать мудрым», но мудрость была так далека от меня!
24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Далека она и глубока, глубока – кто может постичь ее?
25 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
И решил я понять, исследовать и изыскать мудрость и рассуждение, и убедиться, что быть нечестивым – глупо и быть нерассудительным – безумно.
26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.
И нашел я, что горше смерти та женщина, что подобна сети, чье сердце – ловушка и чьи руки – оковы. Человек, угодный Богу, избежит ее, а грешник будет ею пойман.
27 В иж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;
Вот, что я нашел, – сказал Екклесиаст, – слагая одно с другим, чтобы найти разумное объяснение:
28 ( И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.
я все искал, но не находил – я нашел лишь одного праведного мужчину среди тысячи, но ни одной праведной женщины.
29 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Вот, что удалось мне найти: Бог сотворил человека праведным, а люди пустились во многие помыслы.