1 & lt;Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.

Mejor es la buena fama que el buen ung: uento; y mejor el día de la muerte que el día del nacimiento.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

Mejor es ir a la casa del luto que a la casa del banquete; porque aquello es el fin de todos los hombres, y el que vive lo pondrá en su corazón.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Mejor es el pesar que la risa; porque con la tristeza del rostro se enmendará el corazón.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

El corazón de los sabios está en la casa del luto; mas el corazón de los insensatos, en la casa en que hay alegría.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

Mejor es oír la reprensión del sabio que la canción de los necios.

6 З ащото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Porque la risa del necio es como el estrépito de los espinos debajo de la olla. Y también esto es vanidad.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Ciertamente la opresión hace entontecer al sabio, y las dádivas corrompen el corazón.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

Mejor es el fin del negocio que su principio; mejor es el sufrido de espíritu que el altivo de espíritu.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

No te apresures en tu espíritu a enojarte; porque el enojo reposa en el seno de los necios.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Nunca digas: ¿Cuál es la causa de que los tiempos pasados fueron mejores que estos? Porque nunca de esto preguntarás con sabiduría.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Buena es la ciencia con herencia, y provechosa para los que ven el sol.

12 З ащото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

Porque escudo es la ciencia, y escudo es el dinero; mas la sabiduría excede, en que da vida a sus poseedores.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Mira la obra de Dios; porque ¿quién podrá enderezar lo que él torció?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

En el día del bien goza del bien; y en el día de la adversidad considera. Dios hizo tanto lo uno como lo otro, a fin de que el hombre nada halle después de él.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

Todo esto he visto en los días de mi vanidad. Justo hay que perece por su justicia, y hay impío que por su maldad alarga sus días.

16 Н е ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

No seas demasiado justo, ni seas sabio con exceso; ¿por qué habrás de destruirte?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

No hagas mucho mal, ni seas insensato; ¿por qué habrás de morir antes de tu tiempo?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

Bueno es que tomes esto, y también de aquello no apartes tu mano; porque aquel que a Dios teme, saldrá bien en todo.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

La sabiduría fortalece al sabio más que diez poderosos que haya en una ciudad.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Ciertamente no hay hombre justo en la tierra, que haga el bien y nunca peque.

21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Tampoco apliques tu corazón a todas las cosas que se hablan, para que no oigas a tu siervo cuando dice mal de ti;

22 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

porque tu corazón sabe que tú también dijiste mal de otros muchas veces.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.

Todas estas cosas probé con sabiduría, diciendo: Seré sabio; pero la sabiduría se alejó de mí.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

Lejos está lo que fue; y lo muy profundo, ¿quién lo hallará?

25 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

Me volví y fijé mi corazón para saber y examinar e inquirir la sabiduría y la razón, y para conocer la maldad de la insensatez y el desvarío del error.

26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

Y he hallado más amarga que la muerte a la mujer cuyo corazón es lazos y redes, y sus manos ligaduras. El que agrada a Dios escapará de ella; mas el pecador quedará en ella preso.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;

He aquí que esto he hallado, dice el Predicador, pesando las cosas una por una para hallar la razón;

28 ( И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.

lo que aún busca mi alma, y no lo encuentra: un hombre entre mil he hallado, pero mujer entre todas éstas nunca hallé.

29 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

He aquí, solamente esto he hallado: que Dios hizo al hombre recto, pero ellos buscaron muchas perversiones.