1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

Puesto que no son ocultos los tiempos al Todopoderoso, ¿Por qué los que le conocen no ven sus días?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Traspasan los linderos, Roban los ganados, y los apacientan.

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

Se llevan el asno de los huérfanos, Y toman en prenda el buey de la viuda.

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

Hacen apartar del camino a los menesterosos, Y todos los pobres de la tierra se esconden.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

He aquí, como asnos monteses en el desierto, Salen a su obra madrugando para robar; El desierto es mantenimiento de sus hijos.

6 Ж ънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

En el campo siegan su pasto, Y los impíos vendimian la viña ajena.

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Al desnudo hacen dormir sin ropa, Sin tener cobertura contra el frío.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

Con las lluvias de los montes se mojan, Y abrazan las peñas por falta de abrigo.

9 & lt;Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

Quitan el pecho a los huérfanos, Y de sobre el pobre toman la prenda.

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

Al desnudo hacen andar sin vestido, Y a los hambrientos quitan las gavillas.

11 И зстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

Dentro de sus paredes exprimen el aceite, Pisan los lagares, y mueren de sed.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

Desde la ciudad gimen los moribundos, Y claman las almas de los heridos de muerte, Pero Dios no atiende su oración.

13 & lt;Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

Ellos son los que, rebeldes a la luz, Nunca conocieron sus caminos, Ni estuvieron en sus veredas.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

A la luz se levanta el matador; mata al pobre y al necesitado, Y de noche es como ladrón.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

El ojo del adúltero está aguardando la noche, Diciendo: No me verá nadie; Y esconde su rostro.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

En las tinieblas minan las casas Que de día para sí señalaron; No conocen la luz.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Porque la mañana es para todos ellos como sombra de muerte; Si son conocidos, terrores de sombra de muerte los toman.

18 Б ърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

Huyen ligeros como corriente de aguas; Su porción es maldita en la tierra; No andarán por el camino de las viñas.

19 & lt;Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

La sequía y el calor arrebatan las aguas de la nieve; Así también el Seol a los pecadores.

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

Los olvidará el seno materno; de ellos sentirán los gusanos dulzura; Nunca más habrá de ellos memoria, Y como un árbol los impíos serán quebrantados.

21 П оглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

A la mujer estéril, que no concebía, afligió, Y a la viuda nunca hizo bien.

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

Pero a los fuertes adelantó con su poder; Una vez que se levante, ninguno está seguro de la vida.

23 & lt;Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

El les da seguridad y confianza; Sus ojos están sobre los caminos de ellos.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

Fueron exaltados un poco, mas desaparecen, Y son abatidos como todos los demás; Serán encerrados, y cortados como cabezas de espigas.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

Y si no, ¿quién me desmentirá ahora, O reducirá a nada mis palabras?