1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

De ce nu hotărăşte Cel Atotputernic vremuri pentru judecată? De ce aşteaptă în zadar astfel de zile cei ce Îl cunosc?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Oamenii mută pietrele de hotar, pasc turme pe care le-au furat.

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

Iau măgarul orfanului, iau ca zălog boul văduvei.

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

Îmbrâncesc de pe cale pe cei în nevoie şi silesc pe toţi săracii din ţară să se ascundă.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

Asemenea măgarilor sălbatici din deşert, aşa ies cei săraci la lucru ca să caute hrană, iar pustia le oferă hrană pentru copiii lor.

6 Ж ънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

Ei îşi adună nutreţul de pe câmp şi culeg struguri în via celui rău.

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Îşi petrec noaptea goi, lipsiţi de îmbrăcăminte şi fără învelitoare împotriva frigului.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

Sunt pătrunşi de ploaia munţilor şi se ghemuiesc lângă stânci pentru adăpost.

9 & lt;Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

Orfanul este smuls de la sân, iar copilul săracului este luat drept zălog.

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

Neavând haine, umblă goi; strâng snopi, dar sunt flămânzi.

11 И зстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

Zdrobesc măsline între pietre, calcă struguri, dar suferă de sete.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

Din cetate se aud gemete de moarte şi sufletele celor răniţi strigă după ajutor … Totuşi Dumnezeu nu condamnă pe nimeni.

13 & lt;Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

Sunt alţii care se răscoală împotriva luminii, care nu cunosc căile ei şi nu rămân pe cărările ei.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

Ucigaşul se scoală în amurgul zilei şi omoară pe cel sărac şi nevoiaş, iar noaptea fură.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

Ochii celui adulter pândeşte amurgul; el îşi zice: «Nimeni nu mă va vedea!» şi îşi acoperă faţa.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

Noaptea sparg case, iar în timpul zilei stau închişi. Ei nu cunosc lumina.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Pentru toţi aceştia dimineaţa este o beznă adâncă, sunt prieteni cu spaimele întunecimilor.

18 Б ърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

Ei sunt iuţi ca spuma apelor, partea lor de pământ este blestemată. Nimeni nu trece pe drumul spre viile lor.

19 & lt;Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

Aşa cum seceta şi căldura sorb apele zăpezii, tot aşa înghite Locuinţa Morţilor pe cei ce-au păcătuit.

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

Pântecele mamei îi uită şi viermele îi găseşte gustoşi. Nimeni nu-şi mai aduce aminte de ei. Astfel răutatea e zdrobită ca un copac.

21 П оглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

Ei pradă femeia fără copii şi nu fac nici un bine văduvei.

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

Totuşi, prin puterea Sa, El îi dă la o parte pe cei măreţi; când Dumnezeu Se ridică împotriva lor, ei nu mai au speranţă de viaţă.

23 & lt;Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

El le dă siguranţă şi sunt sprijiniţi; ochii Lui sunt asupra căilor lor.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

Sunt înălţaţi pentru puţină vreme, dar apoi trec. Cad şi sunt adunaţi ca toţi ceilalţi, sunt tăiaţi ca spicele de grâu.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

Dacă nu este aşa, cine poate dovedi că mint şi cine-mi poate nimici vorbele?“