1 С ине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

Fiul meu, dacă ai girat pentru semenul tău, dacă ai bătut palma pentru un străin,

2 Т и си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

dacă eşti legat de ceea ce ai spus şi eşti prins de cuvintele gurii tale,

3 З атова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

iată ce să faci acum, fiule, ca să te eliberezi, căci ai căzut în mâna semenului tău: smereşte-te îndată şi stăruieşte înaintea semenului tău!

4 Н е давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

Nu da somn ochilor tăi, nici odihnă pleoapelor tale.

5 & lt;Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

Eliberează-te pe tine însuţi ca o gazelă din mâna vânătorului, ca o pasăre din plasa păsărarului.

6 И ди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

Du-te la furnică, leneşule! Uită-te cu atenţie la căile ei şi fii înţelept!

7 К оято, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

Deşi nu are nici conducător, nici supraveghetor, nici dregător,

8 П риготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

totuşi, ea îşi strânge provizii în timpul verii şi adună hrană la vremea secerişului.

9 Д о кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

Cât timp vei mai sta culcat, leneşule? Când te vei scula din somnul tău?

10 & lt;Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

Să mai dormi puţin, să mai aţipeşti puţin, să mai încrucişezi puţin mâinile ca să dormi…

11 Т ака ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

şi sărăcia vine peste tine ca un hoţ, iar lipsa – ca un om înarmat.

12 Ч овек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

Omul de nimic, individul nelegiuit umblă cu neadevărul în gură,

13 Н амигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

clipeşte răutăcios din ochi, dă din picior şi face semn cu degetele;

14 & lt;Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

unelteşte răul cu lucrurile stricate din inima lui şi întotdeauna răspândeşte discordii.

15 З атова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

De aceea distrugerea lui va veni pe neaşteptate; va fi zdrobit deodată şi fără leac.

16 Ш ест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

Iată şase lucruri pe care le urăşte Domnul, sunt chiar şapte cele pe care le dispreţuieşte:

17 Н адменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

ochii sfidători, limba mincinoasă, mâinile care varsă sânge nevinovat,

18 С ърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

inima care urzeşte planuri nelegiuite, picioarele care aleargă repede la rău,

19 Н еверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

martorul mincinos, care rosteşte minciuni, şi cel ce răspândeşte discordii între fraţi. Avertisment împotriva adulterului

20 С ине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

Fiul meu, păstrează îndrumările tatălui tău şi nu uita învăţătura mamei tale.

21 В ържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

Leagă-le pentru totdeauna la pieptul tău, prinde-le în jurul gâtului tău.

22 К огато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

Când mergi, acestea te vor conduce; când dormi, te vor veghea; iar când te vei trezi, îţi vor vorbi.

23 З ащото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

Căci porunca este o candelă, învăţătura este o lumină, iar mustrarea disciplinară este calea spre viaţă.

24 З а да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

Ele te vor proteja de femeia imorală, de limba măgulitoare a femeii străine.

25 Д а не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

N-o pofti în inima ta pentru frumuseţea ei şi nu te lăsa fascinat de pleoapele ei.

26 З ащото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

Căci din cauza femeii prostituate, ajungi să rămâi doar cu o bucată de pâine, şi soţia altuia îţi răpeşte viaţa îmbelşugată.

27 М оже ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

Poate cineva să ia foc în sân fără să i se ardă hainele?

28 М оже ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

Sau poate merge cineva pe cărbuni aprinşi fără să-i ardă picioarele?

29 Т ака <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

Tot aşa este şi cu cel ce se culcă cu soţia altuia: oricine se atinge de ea nu va rămâne nepedepsit.

30 & lt;Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

Oamenii nu dispreţuiesc un hoţ dacă el fură ca să-şi aline foamea când este înfometat,

31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

însă dacă este prins va plăti înşeptit, chiar dacă va trebui să dea toată averea din casa lui.

32 О ня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

Un om care comite adulter însă este fără minte! Oricine face aşa îşi ruinează sufletul.

33 Б иене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

Va avea parte de răni şi dezonoare, iar ruşinea nu i se va şterge.

34 З ащото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

Căci gelozia înfurie pe un bărbat, şi el nu va avea milă în ziua răzbunării;

35 Н е ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.

nu va accepta nici o despăgubire şi va refuza darul, oricât de mare ar fi el.