1 А з съм роза Саронова И долински крем.

Eu sunt un trandafir din Şaron, un crin al văilor. Iubitul

2 К акто е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

Cum este crinul printre spini, astfel este iubita mea între fete. Sulamita

3 К акто ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

Cum este mărul printre copacii pădurii, aşa este iubitul meu între tineri. Îmi place să stau la umbra lui şi rodul lui este dulce pentru gura mea.

4 Д оведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

El m-a adus în odaia de petrecere, iar steagul lui peste mine era iubirea.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Întăriţi-mă cu prăjituri cu stafide, învioraţi-mă cu mere, fiindcă sunt bolnavă de iubire!

6 Л евицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

Mâna lui stângă să fie sub capul meu şi cu mâna lui dreaptă să mă îmbrăţişeze!

7 З аклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

Vă conjur, fiice ale Ierusalimului, pe gazelele şi pe căprioarele câmpului: nu stârniţi şi nu treziţi iubirea până când nu-i va face ei plăcere!

8 Г ласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

Auziţi glasul iubitului meu! Iată-l venind, sărind peste munţi, săltând peste dealuri!

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

Iubitul meu este ca o gazelă, ca un pui de cerb. Iată-l că stă în spatele zidurilor casei noastre, uitându-se prin ferestre şi contemplând printre zăbrele.

10 П роговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

Iubitul meu a vorbit şi mi-a zis: „Ridică-te, iubita mea, şi vino cu mine, frumoasa mea,

11 З ащото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

pentru că, iată, iarna a trecut, ploaia s-a oprit şi s-a dus!

12 Ц ветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

Pe câmp răsar florile, a venit timpul cântării şi pe deasupra câmpiilor noastre se aude glasul turturicii!

13 П о смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

Smochinii dau primele roade şi florile viilor îşi răspândesc parfumul. Ridică-te şi vino, iubita mea, vino cu mine, frumoasa mea!

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

Porumbiţa mea, din crăpăturile stâncii, din locurile ascunse ale înălţimilor, arată-mi faţa ta şi lasă-mă să-ţi aud glasul, căci glasul tău este dulce, iar faţa ta este încântătoare!“ Corul

15 Х ванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Prindeţi-ne vulpile, micuţele vulpi care distrug viile, viile noastre care sunt în floare! Sulamita

16 В ъзлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

Iubitul meu este al meu şi eu sunt a lui! El îşi paşte turma printre crini.

17 Д огде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Până când se va lumina de ziuă, iar umbrele vor zbura, întoarce-te, iubitul meu, şi fii ca o gazelă, sau ca un pui de cerb peste munţii stâncoşi!