1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <покваря> онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

„Aşa cum muştele moarte strică şi fermentează untdelemnul negustorului, tot aşa puţină nebunie copleşeşte înţelepciunea şi slava.

2 Р азумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

Inima înţeleptului îl conduce la dreapta, dar inima nesăbuitului îl conduce la stânga.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, <че е> безумен.

Prostul umblă fără minte pe cale şi se laudă tuturor cu prostia lui.

4 А ко гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

Dacă izbucneşte mânia stăpânitorului împotriva ta, nu-ţi pierde cumpătul, căci calmul te păzeşte de mari păcate.

5 И ма зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -< и това е>, <че>

Există un rău pe care l-am văzut sub soare, ca o greşeală care vine din partea stăpânitorului:

6 Б езумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

prostia este pusă în multe funcţii înalte, pe când cei înstăriţi ocupă funcţii modeste.

7 В идях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

Am văzut sclavi călare şi prinţi mergând pe jos ca sclavii.

8 К ойто копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

Cel ce sapă groapa altuia, poate să cadă el în ea, iar pe cel ce dărâmă un zid, îl poate muşca un şarpe.

9 К ойто кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

Cine sfărâmă pietre, poate fi lovit de ele, şi cine crapă lemne, se află în pericol din pricina lor.

10 А ко се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

Dacă fierul toporului este tocit şi lama lui neascuţită, trebuie să-ţi înteţeşti eforturile la tăiat! De aceea la câştig se ajunge prin înţelepciune!

11 А ко ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

Când şarpele muşcă, fiindcă n-a fost vrăjit, stăpânul lui nu are nici un câştig.

12 Д умите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

Cuvintele gurii înţeleptului sunt o desfătare, dar buzele nebunului îl vor înghiţi.

13 & lt;Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

Primele cuvinte ale gurii lui sunt prosteşti, iar ultimele sunt nebunie curată –

14 Б езумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

prostul spune o mulţime de vorbe. Omul nu ştie ce se va întâmpla; cine îi poate spune ce va fi după el?

15 Т руда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

Osteneala prostului îl oboseşte; nici măcar nu cunoaşte drumul spre cetate.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

Vai de tine ţară, al cărei rege este un copil şi ai cărei prinţi chefuiesc dis-de-dimineaţă!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

Ferice de tine, ţară al cărei rege este de viţă nobilă şi ai cărei prinţi dau ospeţe la vremea potrivită, ca să se întărească, şi nu să se îmbete!

18 О т голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

Din pricina leneviei se lasă grinda, iar, când mâinile sunt leneşe, plouă în casă.

19 У гощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

Ospeţele se fac pentru a petrece, vinul este pentru înveselirea vieţii, dar argintul răspunde la toate.

20 Д а не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <нито> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

Nu-l blestema pe rege nici chiar în mintea ta, nu-l blestema pe cel înstărit nici chiar în odaia ta de culcare, căci s-ar putea ca pasărea cerului să-ţi ducă vorba şi un sol înaripat să-ţi dea pe faţă spusele.“