1 ( По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

Doamne, nu mă mai mustra în mânia Ta şi nu mă mai disciplina în furia Ta!

2 З ащото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

Căci săgeţile Tale m-au străpuns, mâna Ta s-a abătut asupra mea.

3 Н яма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

Din pricina mâniei Tale, nu mai este nimic sănătos în trupul meu, nici un os nu mai este întreg din pricina păcatului meu.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

Căci fărădelegile mele mă copleşesc, ca o povară grea; sunt prea grele pentru mine.

5 С мърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

Rănile mele duhnesc, putrezesc, şi aceasta numai din pricina nebuniei mele.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.

Sunt încovoiat, peste măsură de gârbovit. Toată ziua umblu bocind.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

Coapsele-mi sunt pline de arsuri, nu mai este nimic sănătos în trupul meu!

8 И знемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.

Sunt atât de slăbit şi de zdrobit! Mă tânguiesc din pricina suspinelor inimii mele.

9 Г осподи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

Stăpâne, ştii toate dorinţele mele, iar suspinele mele nu-ţi sunt ascunse!

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

Mi se zbate inima, puterile mă părăsesc, nici chiar lumina ochilor mei nu o mai am!

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.

Cei care mă iubesc, prietenii mei, nu stau aproape de rana mea, cei apropiaţi mie stau deoparte.

12 С ъщо и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

Cei ce caută să-mi ia viaţa îşi întind cursele; cei ce-mi doresc răul pun la cale sfârşitul meu şi în fiecare zi urzesc numai înşelătorii.

13 Н о аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

Eu însă nu aud, întocmai ca un surd; ca un mut, nu-mi deschid gura!

14 Д а! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

Am ajuns ca omul care nu aude şi a cărui gură nu mai are răspuns.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

Totuşi nădăjduiesc în Tine, Doamne! Tu vei răspunde, Stăpâne, Dumnezeul meu!

16 З ащото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

Căci am zis: „Să nu se bucure din pricina mea, atunci când îmi alunecă piciorul, să nu se laude pe seama mea!“

17 З ащото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

Chiar acum sunt gata să mă împiedic, iar durerea mă însoţeşte mereu.

18 П онеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

Îmi mărturisesc vina; păcatul meu mă frământă.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

Duşmanii mei sunt mulţi şi plini de viaţă şi cei ce mă urăsc fără motiv sunt fără număr.

20 С ъщо и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

Cei ce răsplătesc cu rău pentru bine mi se opun, când eu urmăresc binele.

21 Д а ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.

Nu mă părăsi, Doamne! Dumnezeul meu, nu Te îndepărta de mine!

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Vino degrabă în ajutorul meu, Stăpâne, Mântuirea mea!