1 ( По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

Господи, не в ярости упрекай меня и не во гневе наказывай.

2 З ащото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

Ведь стрелы Твои пронзили меня, и рука Твоя на мне тяжела.

3 Н яма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

От гнева Твоего нет на теле моем здорового места. От греха моего не осталось здоровья в костях моих.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

Грехи мои меня поглотили; Они, как бремя, отягощают меня.

5 С мърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

Мои раны смердят и гноятся из-за безумия моего.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.

Я согбен и совсем поник; весь день хожу скорбя.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

Палящей болью полны мои бедра, нет на теле моем здорового места.

8 И знемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.

Я изнемог и полностью сокрушен, и от муки сердца кричу.

9 Г осподи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

Все мои желания перед Тобой, Владыка, и вздохи мои от Тебя не скрыты.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

Сердце мое колотится, силы мне изменили, даже свет в глазах моих меркнет.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.

Мои друзья и те, кто любит меня, из-за язв меня избегают, и соседи мои стоят вдалеке.

12 С ъщо и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

Те, кто хочет убить меня, ставят мне сети; те, кто хочет мне зла, говорят о моей погибели; целый день они строят козни.

13 Н о аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

А я, как глухой, не слышу, как немой, не размыкаю уст.

14 Д а! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

Да, я стал как тот, кто не слышит, в чьих устах не найти ответа.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

Господи, на Тебя я уповаю; Ты ответишь, Владыка, мой Бог.

16 З ащото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

Я сказал: «Не дай им торжествовать и кичиться передо мной, когда мои ноги колеблются».

17 З ащото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

Я близок к падению, и боль моя передо мной всегда.

18 П онеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

Я признаю мое беззаконие и скорблю о моем грехе.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

Могущественны и крепки те, кто враждует со мной; умножились ненавидящие меня без причины.

20 С ъщо и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

Злом воздают мне за добро враждуют со мною за то, что добру я следую.

21 Д а ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.

Господи, не оставь меня! Не удаляйся от меня, мой Бог.

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Поспеши мне на помощь, Владыка, мой Спаситель!