1 Е дин <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
Один человек, которого звали Лазарь, был болен. Он был из Вифании, селения, где жили Мария и ее сестра Марфа.
2 ( А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
Мария и была той женщиной, что помазала Господа ароматическим маслом и вытерла Его ноги своими волосами. И вот ее брат Лазарь был болен.
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
Сестры передали Иисусу: – Господи, тот, кого Ты любишь, болен.
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
Когда Иисус услышал об этом, Он сказал: – Эта болезнь не к смерти, она для славы Божьей, чтобы Сын Бога был прославлен через нее.
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
Иисус любил Марфу, ее сестру Марию и Лазаря.
6 Т огава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
Однако когда Он узнал, что Лазарь болен, то пробыл там, где Он тогда находился, еще два дня.
7 А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
Затем Он сказал Своим ученикам: – Пойдем обратно в Иудею.
8 К азват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
– Рабби, – сказали они Ему, – иудеи ведь еще недавно хотели побить Тебя камнями, а Ты хочешь туда возвратиться?
9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.
Иисус ответил: – Разве не двенадцать часов в сутках светло? Тот, кто ходит днем, не споткнется, потому что он видит свет этого мира.
10 Н о ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
А тот, кто ходит ночью, споткнется, потому что в это время темно.
11 Т ова изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
Сказав это, Иисус добавил: – Наш друг Лазарь заснул, но Я иду разбудить его.
12 З атова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Ученики Его сказали: – Господи, если он спит, значит, выздоровеет.
13 Н о Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
Иисус говорил им о том, что Лазарь умер, но ученики думали, что Он говорит об обыкновенном сне.
14 Т огава Исус им рече ясно: Лазар умря.
Тогда Он сказал им прямо: – Лазарь умер.
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
Ради вас и ради того, чтобы вы поверили, Я рад, что Меня там не было. Но сейчас пойдем к нему.
16 Т огава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
Тогда Фома, которого еще называли Близнец, сказал остальным ученикам: – Пойдем и мы и умрем с Ним! Иисус утешает Марию и Марфу
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.
Придя туда, Иисус узнал, что тело Лазаря уже четыре дня в могиле.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
Вифания была стадиях в пятнадцати от Иерусалима,
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.
и к Марфе с Марией пришло много иудеев, чтобы выразить свое соболезнование по поводу смерти их брата.
20 М арта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
Когда Марфа услышала, что пришел Иисус, она пошла встретить Его, а Мария осталась дома.
21 Т огава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
– Господи, – сказала Марфа Иисусу, – если бы Ты был здесь, то мой брат не умер бы.
22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
Но я знаю, что Бог и сейчас даст Тебе, что бы Ты ни попросил.
23 К азва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
Иисус сказал ей: – Твой брат воскреснет.
24 К азва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
Марфа ответила: – Я знаю, что он воскреснет в День воскресения, в последний День.
25 И сус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
Иисус сказал ей: – Я – воскресение и жизнь. Тот, кто верит в Меня, если и умрет – оживет,
26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
а кто живет и верит в Меня, тот никогда не умрет. Ты этому веришь?
27 К азва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
– Да, Господи, – сказала она, – я верю, что Ты Христос, Сын Бога, Который пришел в мир.
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
Сказав это, Марфа вернулась, отозвала свою сестру в сторону и сказала: – Учитель здесь, Он зовет тебя.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
Когда Мария это услышала, она тут же побежала Ему навстречу.
30 И сус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
Иисус еще не вошел в селение и стоял там, где Марфа Его встретила.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
Когда иудеи, бывшие с ней в доме и утешавшие ее, заметили, как она быстро встала и вышла, они пошли за ней, решив, что она пошла к могиле плакать.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
Мария пришла туда, где был Иисус, и, увидев Его, упала к Его ногам, говоря: – Господи, если бы Ты был здесь, мой брат бы не умер.
33 И сус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
Иисус, видя, что плачет и она, и иудеи, которые с ней, и Сам сильно расстроился и опечалился.
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
– Куда вы его положили? – спросил Он. – Пойдем, и Ты Сам увидишь, Господин, – сказали они.
35 И сус се просълзи.
Иисус заплакал.
36 З атова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
Иудеи говорили между собой: – Смотрите, как Он его любил. Иисус воскрешает Лазаря из мертвых
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
Некоторые, однако же, говорили: – Неужели Он, Который открыл глаза слепому, не мог сделать так, чтобы этот человек не умер?
38 И сус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
Иисус, все еще печальный, пошел к могиле. Это была пещера в скале, ко входу которой был привален камень.
39 К азва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.
– Уберите камень, – велел Он. Марфа, сестра умершего, сказала: – Господи, но там ведь уже тяжелый запах – Лазарь четыре дня как в могиле.
40 К азва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
Тогда Иисус сказал: – Разве Я не говорил тебе, что если ты будешь верить, то увидишь Божью славу?
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Тогда камень убрали. Иисус же посмотрел на небо и сказал: – Отец, благодарю Тебя за то, что Ты услышал Меня.
42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Я знаю, что Ты всегда слышишь Меня, но Я сказал это ради тех, кто стоит здесь, чтобы они поверили, что Ты послал Меня.
43 К ато каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
Сказав это, Иисус громко позвал: – Лазарь, выходи!
44 У мрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
Умерший вышел. Его руки и ноги были обвязаны погребальными полотнами, а лицо закрыто платком. – Развяжите его, пусть он идет, – сказал Иисус. Заговор религиозных вождей
45 Т огава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.
Многие из иудеев, которые пришли навестить Марию и видели, что сделал Иисус, поверили в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
Но некоторые из них пошли к фарисеям и рассказали им обо всем, что сделал Иисус.
47 З атова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
Первосвященники и фарисеи тогда созвали совет. – Что нам делать? – спрашивали они. – Этот Человек творит много знамений.
48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
Если мы позволим Ему продолжать, то все поверят в Него, и тогда римляне придут и уничтожат и наш храм, и наш народ.
49 А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
Кайафа, один из них, который в тот год был первосвященником, сказал: – Вы ничего не понимаете!
50 н ито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
Вы не можете понять, что лучше для вас, чтобы один человек умер за народ, чем погиб бы весь народ.
51 Т ова не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
Он сказал это не от себя, но, будучи в этот год первосвященником, он изрек пророчество о том, что Иисус умрет за народ,
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
и не только за иудейский народ, но и для того, чтобы собрать воедино рассеянных повсюду детей Божьих.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
С этого дня они стали думать, как убить Иисуса.
54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
И поэтому Иисус уже не ходил открыто среди иудеев. Он ушел в местность, расположенную недалеко от пустыни, в город Ефрем. Там Он и остался со Своими учениками.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
Приближался иудейский праздник Пасхи, и многие жители страны шли в Иерусалим для обрядового очищения перед Пасхой.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
Они искали Иисуса и, стоя в храме, спрашивали друг друга: – Как вы думаете? Он, наверняка, не придет на праздник?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
А первосвященники и фарисеи отдали распоряжение о том, что если кто-либо узнает, где находится Иисус, то должен сообщить им, чтобы они могли арестовать Его.