От Иоанна 11 ~ Йоан 11

picture

1 О дин человек, которого звали Лазарь, был болен. Он был из Вифании, селения, где жили Мария и ее сестра Марфа.

Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

2 М ария и была той женщиной, что помазала Господа ароматическим маслом и вытерла Его ноги своими волосами. И вот ее брат Лазарь был болен.

(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3 С естры передали Иисусу: – Господи, тот, кого Ты любишь, болен.

И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4 К огда Иисус услышал об этом, Он сказал: – Эта болезнь не к смерти, она для славы Божьей, чтобы Сын Бога был прославлен через нее.

А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 И исус любил Марфу, ее сестру Марию и Лазаря.

А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

6 О днако когда Он узнал, что Лазарь болен, то пробыл там, где Он тогда находился, еще два дня.

Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

7 З атем Он сказал Своим ученикам: – Пойдем обратно в Иудею.

А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 Рабби, – сказали они Ему, – иудеи ведь еще недавно хотели побить Тебя камнями, а Ты хочешь туда возвратиться?

Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9 И исус ответил: – Разве не двенадцать часов в сутках светло? Тот, кто ходит днем, не споткнется, потому что он видит свет этого мира.

Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10 А тот, кто ходит ночью, споткнется, потому что в это время темно.

Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11 С казав это, Иисус добавил: – Наш друг Лазарь заснул, но Я иду разбудить его.

Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 У ченики Его сказали: – Господи, если он спит, значит, выздоровеет.

Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 И исус говорил им о том, что Лазарь умер, но ученики думали, что Он говорит об обыкновенном сне.

Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Т огда Он сказал им прямо: – Лазарь умер.

Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15 Р ади вас и ради того, чтобы вы поверили, Я рад, что Меня там не было. Но сейчас пойдем к нему.

И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16 Т огда Фома, которого еще называли Близнец, сказал остальным ученикам: – Пойдем и мы и умрем с Ним! Иисус утешает Марию и Марфу

Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17 П ридя туда, Иисус узнал, что тело Лазаря уже четыре дня в могиле.

И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.

18 В ифания была стадиях в пятнадцати от Иерусалима,

А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19 и к Марфе с Марией пришло много иудеев, чтобы выразить свое соболезнование по поводу смерти их брата.

и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20 К огда Марфа услышала, что пришел Иисус, она пошла встретить Его, а Мария осталась дома.

Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21 Господи, – сказала Марфа Иисусу, – если бы Ты был здесь, то мой брат не умер бы.

Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22 Н о я знаю, что Бог и сейчас даст Тебе, что бы Ты ни попросил.

Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 И исус сказал ей: – Твой брат воскреснет.

Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24 М арфа ответила: – Я знаю, что он воскреснет в День воскресения, в последний День.

Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25 И исус сказал ей: – Я – воскресение и жизнь. Тот, кто верит в Меня, если и умрет – оживет,

Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 а кто живет и верит в Меня, тот никогда не умрет. Ты этому веришь?

и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27 Да, Господи, – сказала она, – я верю, что Ты Христос, Сын Бога, Который пришел в мир.

Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28 С казав это, Марфа вернулась, отозвала свою сестру в сторону и сказала: – Учитель здесь, Он зовет тебя.

И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29 К огда Мария это услышала, она тут же побежала Ему навстречу.

И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 И исус еще не вошел в селение и стоял там, где Марфа Его встретила.

Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

31 К огда иудеи, бывшие с ней в доме и утешавшие ее, заметили, как она быстро встала и вышла, они пошли за ней, решив, что она пошла к могиле плакать.

А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

32 М ария пришла туда, где был Иисус, и, увидев Его, упала к Его ногам, говоря: – Господи, если бы Ты был здесь, мой брат бы не умер.

И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33 И исус, видя, что плачет и она, и иудеи, которые с ней, и Сам сильно расстроился и опечалился.

Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

34 Куда вы его положили? – спросил Он. – Пойдем, и Ты Сам увидишь, Господин, – сказали они.

И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 И исус заплакал.

Исус се просълзи.

36 И удеи говорили между собой: – Смотрите, как Он его любил. Иисус воскрешает Лазаря из мертвых

Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37 Н екоторые, однако же, говорили: – Неужели Он, Который открыл глаза слепому, не мог сделать так, чтобы этот человек не умер?

А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38 И исус, все еще печальный, пошел к могиле. Это была пещера в скале, ко входу которой был привален камень.

Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39 Уберите камень, – велел Он. Марфа, сестра умершего, сказала: – Господи, но там ведь уже тяжелый запах – Лазарь четыре дня как в могиле.

Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.

40 Т огда Иисус сказал: – Разве Я не говорил тебе, что если ты будешь верить, то увидишь Божью славу?

Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41 Т огда камень убрали. Иисус же посмотрел на небо и сказал: – Отец, благодарю Тебя за то, что Ты услышал Меня.

И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 Я знаю, что Ты всегда слышишь Меня, но Я сказал это ради тех, кто стоит здесь, чтобы они поверили, что Ты послал Меня.

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 С казав это, Иисус громко позвал: – Лазарь, выходи!

Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44 У мерший вышел. Его руки и ноги были обвязаны погребальными полотнами, а лицо закрыто платком. – Развяжите его, пусть он идет, – сказал Иисус. Заговор религиозных вождей

Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45 М ногие из иудеев, которые пришли навестить Марию и видели, что сделал Иисус, поверили в Него.

Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.

46 Н о некоторые из них пошли к фарисеям и рассказали им обо всем, что сделал Иисус.

А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47 П ервосвященники и фарисеи тогда созвали совет. – Что нам делать? – спрашивали они. – Этот Человек творит много знамений.

Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48 Е сли мы позволим Ему продолжать, то все поверят в Него, и тогда римляне придут и уничтожат и наш храм, и наш народ.

Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

49 К айафа, один из них, который в тот год был первосвященником, сказал: – Вы ничего не понимаете!

А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50 В ы не можете понять, что лучше для вас, чтобы один человек умер за народ, чем погиб бы весь народ.

нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51 О н сказал это не от себя, но, будучи в этот год первосвященником, он изрек пророчество о том, что Иисус умрет за народ,

Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 и не только за иудейский народ, но и для того, чтобы собрать воедино рассеянных повсюду детей Божьих.

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53 С этого дня они стали думать, как убить Иисуса.

И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54 И поэтому Иисус уже не ходил открыто среди иудеев. Он ушел в местность, расположенную недалеко от пустыни, в город Ефрем. Там Он и остался со Своими учениками.

Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

55 П риближался иудейский праздник Пасхи, и многие жители страны шли в Иерусалим для обрядового очищения перед Пасхой.

А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56 О ни искали Иисуса и, стоя в храме, спрашивали друг друга: – Как вы думаете? Он, наверняка, не придет на праздник?

И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

57 А первосвященники и фарисеи отдали распоряжение о том, что если кто-либо узнает, где находится Иисус, то должен сообщить им, чтобы они могли арестовать Его.

А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.