1 К огда вернул Господь пленных в Сион, мы были как бы во сне.

(По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

2 Т огда уста наши были наполнены смехом, и язык наш – пением. Тогда говорили народы: «Великие дела сотворил для них Господь».

Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

3 В еликие дела сотворил для нас Господь, и мы радовались.

Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.

4 В ерни нам благополучие, Господи, как реки в пустыне Негев.

Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.

5 С еявшие со слезами будут пожинать с возгласами радости.

Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

6 С плачем несущий суму с семенами с радостью возвратится, неся свои снопы.

Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.