1 П осле этих событий, в правление царя Персии Артаксеркса, Ездра, сын Сераи, сына Азарии, сына Хелкии,
След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, <дойде> Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,
2 с ына Шаллума, сына Цадока, сына Ахитува,
син на Селума, син на Садока син на Ахитова,
3 с ына Амарии, сына Азарии, сына Мераиофа,
син на Амария, син на Азария син на Мераиота,
4 с ына Захарии, сына Уззия, сына Буккия,
син на Зария, син на Озия, син на Вукия,
5 с ына Авишуя, сына Пинехаса, сына Элеазара, сына первосвященника Аарона, –
син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.
6 э тот Ездра пришел из Вавилона. Он был учителем, сведущим в Законе Моисея, который дал Господь, Бог Израиля. Царь дал ему все, о чем он просил, потому что на нем была рука Господа, его Бога.
Тоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него <за добро>.
7 Н екоторые из израильтян и некоторые из священников и левитов, певцов и служащих у ворот и храмовых слуг также пришли в Иерусалим в седьмом году правления царя Артаксеркса.
Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.
8 Е здра прибыл в Иерусалим в пятый месяц седьмого года царя.
<Ездра> стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.
9 О н отправился в путь из Вавилона в первый день первого месяца и прибыл в Иерусалим в пятый день пятого месяца, потому что на нем была милостивая рука его Бога.
Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден, от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.
10 В едь Ездра посвятил себя изучению и исполнению Господнего Закона и обучению его уставам и постановлениям Израиля. Письмо царя Артаксеркса Ездре
Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.
11 В от копия письма, которое царь Артаксеркс дал Ездре, священнику и учителю, человеку, сведущему в повелениях и уставах Господа Израиля:
А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника <вещ> в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля: -
12 О т Артаксеркса, царя царей, Ездре, священнику, учителю Закона Бога небес: Приветствия.
Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника <вещ> в закона на небесния Бог, съвършен <мир>, и прочее.
13 Я повелеваю: всякий из израильтян в моем царстве, включая священников и левитов, кто желает идти в Иерусалим вместе с тобой, может идти.
Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.
14 Т ы посылаешься царем и семью его советниками, чтобы разузнать об Иудее и Иерусалиме по Закону твоего Бога, который в твоей руке.
Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,
15 Б олее того, возьми с собой серебро и золото, которое царь и его советники пожертвовали Богу Израиля, Чье жилище в Иерусалиме,
и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,
16 а также все серебро и золото, какие найдешь во всей провинции Вавилония, и пожертвования народа и священников на дом их Бога в Иерусалиме.
както и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,
17 Н емедленно купи на эти деньги быков, баранов и ягнят, вместе с их хлебными приношениями и жертвенными возлияниями и принеси их на жертвенник дома вашего Бога в Иерусалиме.
затова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.
18 Т ы и твои собратья можете распорядиться остатком серебра и золота по своему усмотрению, как будет на то воля вашего Бога.
И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.
19 Д оставь Богу Иерусалима все вещи, вверенные тебе для служения в доме твоего Бога.
И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.
20 И если еще будут расходы на дом твоего Бога, ты можешь покрыть их из царской сокровищницы.
И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.
21 И так я, царь Артаксеркс, приказываю всем казначеям провинции за Евфратом, немедленно выдавать все, что бы ни попросил у вас священник Ездра, учитель Закона Бога небесного –
И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът <вещ> в закона на небесния Бог, да се дава веднага,
22 д о ста талантов серебра, ста кор зерна, ста батов вина, ста батов оливкового масла и соли без меры.
до сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено <количество> сол.
23 Ч то бы ни повелел Бог небесный, пусть с усердием делается для дома Бога небес, чтобы не было гнева на державу царя и его сыновей.
Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.
24 З найте также, что у вас нет власти взимать налоги, дань или пошлины ни с кого из священников, левитов, певцов, служителей у ворот, храмовых слуг или других работников в этом Божьем доме.
При това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност.
25 А ты, Ездра, по мудрости твоего Бога, которой обладаешь, назначь правителей и судей, чтобы вершить правосудие всему народу провинции за Евфратом – всем, кто знает законы твоего Бога. А всех, кто не знает их, ты учи.
И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.
26 В сякий, кто не будет слушаться Закона твоего Бога и закона царя, непременно должен быть наказан смертью или изгнанием, или конфискацией имущества, или заключением в темницу.
И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.
27 С лава Господу, Богу наших отцов, Который вложил в сердце царя желание воздать этим честь дому Господа в Иерусалиме
Благословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава <мисъл> в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,
28 и простер ко мне Свою милость перед царем и его советниками, и всеми могущественными царскими приближенными! Так как рука Господа, моего Бога, была на мне, я отважился и собрал вождей из Израиля, чтобы идти со мной.
и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене <за добро>, аз се ободрих, и събрах от Израиля <някои> по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.