1-я Паралипоменон 21 ~ 1 Летописи 21

picture

1 С атана восстал на Израиль и побудил Давида устроить перепись Израиля.

Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

2 Д авид сказал Иоаву и начальникам войска: – Пойдите произведите перепись израильтян от Вирсавии до Дана и доложите мне, чтобы я знал, сколько их.

И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.

3 Н о Иоав ответил: – Пусть Господь умножит Свой народ стократно. Разве не все они, господин мой, царь, твои слуги? Зачем мой господин хочет это сделать? Зачем ему наводить грех на Израиль?

А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?

4 Н о царское слово оказалось сильнее слова Иоава, и Иоав ушел, прошел по всему Израилю и вернулся в Иерусалим.

Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.

5 И оав доложил Давиду о результатах переписи. Во всем Израиле было один миллион сто тысяч мужчин, способных владеть мечом, включая четыреста семьдесят тысяч в Иудее.

И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.

6 И оав не включил в общее число роды Левия и Вениамина, потому что приказ царя ему не понравился.

А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иоава.

7 Э тот приказ был неугоден и Богу, и Он наказал Израиль.

Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.

8 Т огда Давид сказал Богу: – Сделав это, я совершил великий грех. Теперь я молю Тебя, прости вину Твоего слуги! Я поступил очень безрассудно.

Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

9 Г осподь сказал Гаду, провидцу Давида:

И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

10 Иди и скажи Давиду: «Так говорит Господь: Я предлагаю тебе три наказания. Выбери, каким из них Мне наказать тебя».

Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.

11 Г ад пришел к Давиду и сказал ему: – Так говорит Господь: «Выбирай:

Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:

12 и ли три года голода или три месяца опустошения врагами, когда их меч будет неотступно преследовать тебя, или три дня Господнего меча – это дни мора в стране, когда Ангел Господень станет губить людей по всей земле Израиля». Итак, обдумай, чтобы я мог ответить Пославшему меня.

Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни <да поразява> Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

13 Д авид сказал Гаду: – Мне очень тяжело, но пусть лучше я попаду в руки Господа, а не в руки людей, ведь Его милость очень велика.

И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.

14 Г осподь послал на Израиль мор, и погибло семьдесят тысяч израильтян.

И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.

15 Б ог послал Ангела, чтобы погубить Иерусалим. Но когда Он стал истреблять город, Господь увидел, пожалел о бедствии и сказал Ангелу, Который разил народ: – Довольно! Опусти руку. Ангел Господень в то время стоял над гумном иевусея Орны.

И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше <людете>: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.

16 Д авид поднял взгляд и увидел Ангела Господня, Который стоял между землей и небом с обнаженным мечом в руке, протянутым в сторону Иерусалима. И Давид со старейшинами, одетыми в рубище, пали лицом на землю.

И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.

17 Д авид сказал Богу: – Разве не я велел пересчитать народ? Я согрешил и сделал зло, а эти овцы – что они сделали? Господи, Боже мой, пусть же Твоя рука обратится на меня и на мою семью, но не дай Твоему народу сгинуть от мора. Давид сооружает жертвенник (2 Цар. 24: 18-25)

И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

18 Т огда Ангел Господень повелел Гаду сказать Давиду, чтобы тот пошел и построил жертвенник Господу на гумне иевусея Орны.

Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

19 И Давид пошел в послушании слову, которое произнес Гад во Имя Господа.

И така, Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.

20 К огда Орна молотил пшеницу, он обернулся и увидел Ангела. Четверо сыновей Орны, которые были с ним, попрятались.

И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).

21 Т огда Давид пришел к Орне и когда Орна посмотрел и увидел Давида, он вышел из гумна и склонился перед Давидом лицом до земли.

И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.

22 Д авид сказал ему: – Отдай мне свое гумно, я построю на его месте жертвенник Господу, чтобы прекратился мор среди народа. Продай его мне за полную цену.

Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.

23 О рна сказал Давиду: – Бери его! Пусть господин мой царь делает то, что ему угодно. Вот, я отдаю волов для всесожжения, молотильную доску на дрова и пшеницу для хлебного приношения. Я отдаю все это.

А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.

24 Н о царь Давид ответил Орне: – Нет, я заплачу тебе полную цену. Я не возьму для Господа того, что принадлежит тебе, и не стану приносить всесожжения, которое мне ничего не стоило.

А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за <жертва> Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.

25 Д авид заплатил Орне шестьсот шекелей золота за это место.

И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.

26 Д авид построил там жертвенник Господу и принес всесожжения и жертвы примирения. Он призвал Господа, и Господь ответил ему, послав огонь с небес на жертвенник для всесожжений.

И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън <паднал> върху олтара за всеизгарянето.

27 П осле этого Господь сказал Ангелу, и Тот вложил Свой меч в ножны.

Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

28 В то время, увидев, что Господь ответил ему на гумне иевусея Орны, Давид стал приносить Ему там жертвы.

В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, <започна да> принася жертви там.

29 С киния Господа, которую сделал в пустыне Моисей, и жертвенник для всесожжений находились в то время на возвышенности в Гаваоне.

Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.

30 Д авид не мог пойти туда, чтобы говорить с Господом, потому что боялся меча Ангела Господнего.

Но Давид не можеше да иде пред <скинията> да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.