1 С ледуйте моему примеру, как и я следую примеру Христа. О покрытии головы
Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
2 Х валю вас, что вы помните меня во всем и поступаете согласно учению, которое я вам передал.
А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.
3 Я хочу, чтобы вы знали, что глава каждого мужчины – Христос, глава женщины – ее муж, а глава Христа – Бог.
Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.
4 Л юбой мужчина бесчестит своего Главу, если молится или пророчествует с покрытой головой.
Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
5 И жена бесчестит своего главу, если молится или пророчествует с непокрытой головой. Это все равно что она обрила бы свою голову.
А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
6 Е сли жена отказывается покрываться, то пусть совсем острижет волосы, а если для женщины считается позором быть остриженной или обритой, то пусть покрывается.
Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже <косата>, или да си бръсне <главата>, то нека се покрива.
7 М ужчина не должен покрывать свою голову, так как он является образом Божьим и Его славой. Женщина же является славой мужа.
Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
8 Н е мужчина произошел от женщины, а женщина – от мужчины.
(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
9 Н е мужчина был создан для женщины, а женщина – для мужчины.
понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).
10 П оэтому женщина ради ангелов должна иметь на голове знак власти.
Затова жената е длъжна да има на главата си <белег на> власт, заради ангелите.
11 О днако ни женщина, ни мужчина не могут быть независимыми друг от друга в Господе.
(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;
12 К ак женщина произошла от мужчины, так и мужчина рождается от женщины, но все сотворено Богом.
защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).
13 Р ассудите сами, разве прилично женщине молиться Богу с непокрытой головой?
Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?
14 И не говорит ли нам сама природа о том, что если мужчина носит длинные волосы, то это для него бесчестие,
Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
15 в то время как для женщины длинные волосы – это честь? Ведь длинные волосы даны ей как покрывало.
но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?
16 В прочем, если кто-то собирается об этом спорить, то я хочу сразу сказать, что ни мы, ни другие церкви Божьи не имеем такого обычая. О Вечере Господней (Мат. 26: 20-29; Мк. 14: 17-25; Лк. 22: 17-23)
Но, ако някой мисли да се препира <за това>, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.
17 Д авая эти указания, я хочу сказать, что не хвалю вас, потому что ваши собрания часто приносят больше вреда, чем пользы.
А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
18 П отому что, во-первых, я слышал, что, когда вы, как церковь, собираетесь вместе, среди вас всегда бывают разделения. Отчасти я верю этим слухам.
Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
19 Н есомненно, разногласия между вами должны быть, чтобы среди вас выявились те, кто прав.
защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);
20 Н о то, что вы делаете, когда собираетесь вместе, никак нельзя назвать участием в Вечере Господней.
прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
21 К аждый из вас торопится съесть то, что принес, так что одни остаются голодными, а другие напиваются допьяна.
защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.
22 В таком случае ешьте и пейте лучше дома, а не позорьте церкви Божьей и не унижайте тех, кому, может, и действительно нечего есть. Что ж мне теперь, хвалить вас за это? Конечно, нет!
Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.
23 В едь я от Самого Господа принял и вам передал, что Господь Иисус в ночь, когда Он был предан, взял хлеб
Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 и , поблагодарив за него, разломил и сказал: «Это Мое тело, отдаваемое за вас. Делайте это в воспоминание обо Мне».
и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоминание.
25 Т акже поступил и с чашей после ужина и сказал: «Эта чаша – новый завет, скрепленный Моей кровью. Делайте это каждый раз, когда пьете в память обо Мне».
Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
26 П отому что каждый раз, когда вы едите этот хлеб и пьете из этой чаши, вы свидетельствуете о смерти Господа. Делайте так, пока Он не придет.
Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 Т аким образом, кто ест хлеб или пьет из чаши Господней, не придавая этому должного значения, тот грешит против тела и крови Господа.
Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.
28 Ч еловек должен проверять себя прежде, чем есть хлеб и пить из чаши,
Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29 п отому что каждый, кто ест или пьет, не осознавая значения тела Господа, тот ест и пьет в осуждение себе.
защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 П отому-то среди вас так много физически слабых и больных, а многие даже умерли.
По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31 Н о если бы мы проверяли самих себя, то избежали бы осуждения.
Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
32 Н о когда нас судит Господь, мы подвергаемся наказанию, чтобы нам не быть осужденными вместе с остальным миром.
А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33 И так, братья, когда вы собираетесь есть вместе, не спешите, ждите друг друга.
Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
34 Е сли кто голоден, пусть лучше поест дома, чтобы ваши общие собрания не были вам в осуждение. Когда я приду к вам, то дам и другие распоряжения.
Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.