1-е Коринфянам 11 ~ 1 Коринтяни 11

picture

1 С ледуйте моему примеру, как и я следую примеру Христа. О покрытии головы

Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

2 Х валю вас, что вы помните меня во всем и поступаете согласно учению, которое я вам передал.

А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

3 Я хочу, чтобы вы знали, что глава каждого мужчины – Христос, глава женщины – ее муж, а глава Христа – Бог.

Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

4 Л юбой мужчина бесчестит своего Главу, если молится или пророчествует с покрытой головой.

Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

5 И жена бесчестит своего главу, если молится или пророчествует с непокрытой головой. Это все равно что она обрила бы свою голову.

А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

6 Е сли жена отказывается покрываться, то пусть совсем острижет волосы, а если для женщины считается позором быть остриженной или обритой, то пусть покрывается.

Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже <косата>, или да си бръсне <главата>, то нека се покрива.

7 М ужчина не должен покрывать свою голову, так как он является образом Божьим и Его славой. Женщина же является славой мужа.

Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

8 Н е мужчина произошел от женщины, а женщина – от мужчины.

(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

9 Н е мужчина был создан для женщины, а женщина – для мужчины.

понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

10 П оэтому женщина ради ангелов должна иметь на голове знак власти.

Затова жената е длъжна да има на главата си <белег на> власт, заради ангелите.

11 О днако ни женщина, ни мужчина не могут быть независимыми друг от друга в Господе.

(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

12 К ак женщина произошла от мужчины, так и мужчина рождается от женщины, но все сотворено Богом.

защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

13 Р ассудите сами, разве прилично женщине молиться Богу с непокрытой головой?

Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

14 И не говорит ли нам сама природа о том, что если мужчина носит длинные волосы, то это для него бесчестие,

Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

15 в то время как для женщины длинные волосы – это честь? Ведь длинные волосы даны ей как покрывало.

но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

16 В прочем, если кто-то собирается об этом спорить, то я хочу сразу сказать, что ни мы, ни другие церкви Божьи не имеем такого обычая. О Вечере Господней (Мат. 26: 20-29; Мк. 14: 17-25; Лк. 22: 17-23)

Но, ако някой мисли да се препира <за това>, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

17 Д авая эти указания, я хочу сказать, что не хвалю вас, потому что ваши собрания часто приносят больше вреда, чем пользы.

А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

18 П отому что, во-первых, я слышал, что, когда вы, как церковь, собираетесь вместе, среди вас всегда бывают разделения. Отчасти я верю этим слухам.

Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

19 Н есомненно, разногласия между вами должны быть, чтобы среди вас выявились те, кто прав.

защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

20 Н о то, что вы делаете, когда собираетесь вместе, никак нельзя назвать участием в Вечере Господней.

прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

21 К аждый из вас торопится съесть то, что принес, так что одни остаются голодными, а другие напиваются допьяна.

защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.

22 В таком случае ешьте и пейте лучше дома, а не позорьте церкви Божьей и не унижайте тех, кому, может, и действительно нечего есть. Что ж мне теперь, хвалить вас за это? Конечно, нет!

Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

23 В едь я от Самого Господа принял и вам передал, что Господь Иисус в ночь, когда Он был предан, взял хлеб

Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

24 и , поблагодарив за него, разломил и сказал: «Это Мое тело, отдаваемое за вас. Делайте это в воспоминание обо Мне».

и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоминание.

25 Т акже поступил и с чашей после ужина и сказал: «Эта чаша – новый завет, скрепленный Моей кровью. Делайте это каждый раз, когда пьете в память обо Мне».

Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

26 П отому что каждый раз, когда вы едите этот хлеб и пьете из этой чаши, вы свидетельствуете о смерти Господа. Делайте так, пока Он не придет.

Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

27 Т аким образом, кто ест хлеб или пьет из чаши Господней, не придавая этому должного значения, тот грешит против тела и крови Господа.

Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

28 Ч еловек должен проверять себя прежде, чем есть хлеб и пить из чаши,

Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

29 п отому что каждый, кто ест или пьет, не осознавая значения тела Господа, тот ест и пьет в осуждение себе.

защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

30 П отому-то среди вас так много физически слабых и больных, а многие даже умерли.

По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

31 Н о если бы мы проверяли самих себя, то избежали бы осуждения.

Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

32 Н о когда нас судит Господь, мы подвергаемся наказанию, чтобы нам не быть осужденными вместе с остальным миром.

А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

33 И так, братья, когда вы собираетесь есть вместе, не спешите, ждите друг друга.

Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

34 Е сли кто голоден, пусть лучше поест дома, чтобы ваши общие собрания не были вам в осуждение. Когда я приду к вам, то дам и другие распоряжения.

Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.