Иов 24 ~ Йов 24

picture

1 П очему Всемогущий не назначит время для суда? Почему те, кто знает Его, этих дней ожидают тщетно?

Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

2 Л юди передвигают межи, пасут украденные стада.

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 У сироты угоняют осла и вола у вдовы отнимают в залог;

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 с дороги сталкивают бедняка, и должны скрываться все страдальцы земли.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

5 С ловно дикие ослы в пустыне, выходят на свой труд бедные, разыскивая в степи пищу себе и детям своим.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

6 Ж нут они не на своих полях, и виноград собирают у нечестивых.

Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

7 Н е имея одежды, ночуют нагими – нечем им от стужи прикрыться.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 С екут их в горах дожди; льнут они к скалам, ища приюта.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 О т груди отнимается сирота, и младенцев у бедных берут в залог.

<Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 Н е имея одежды, ходят они нагими; нося снопы, остаются голодными.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 М ежду стенами давят они масло из оливок; страдая от жажды, топчут они виноград.

Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 С тонут в городе умирающие, и зовут на помощь уста израненных. Но Бог не замечает несправедливости. Преступления злых людей под покровом ночи

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 Е сть те, кто восстают против света, они не знают путей его, и не следуют по ним.

<Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 М еркнет день, и встает убийца, чтобы убить бедняка и нищего. Он крадется в ночи, как вор.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 Ж дет сумерек око распутника; он думает: «Ничьи глаза меня не увидят», – и закутывает лицо.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 В темноте они вламываются в дома, а днем запираются у себя; свет им неведом.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 Н епроглядная тьма – их утро; и отрадны им ужасы кромешной тьмы. Судьба нечестивых

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 Н о они – лишь пена на глади вод; их земельный надел проклят, и никто не пойдет к ним топтать в давильне виноград.

Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

19 С ушь и зной поглощают снег, а грешников – мир мертвых.

<Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

20 П озабудет их материнское чрево, полакомится ими червь; о злодеях больше никто не вспомнит, они будут сломаны, словно дерево.

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 О ни притесняют бесплодную и бездетную и вдове не делают добра.

Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 Н о Бог и сильных одолеет Своей силой; они утвердились, но нет им за жизнь ручательства.

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 О н дает им покоиться безмятежно, но глаза Его видят их пути.

<Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24 Н а миг вознесутся, и вот – их нет; они падают и умирают, как все; их жнут, как колосья.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25 Р азве это не так? Кто во лжи меня обличит и в ничто обратит мою речь?

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?