1 Т огда ответил Цофар из Наамы:

Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 – Мои тревожные мысли заставляют меня ответить, потому что я объят смятением.

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 Я слышу упрек, который позорит меня, и мой ум побуждает меня ответить. Цофар описывает судьбу нечестивых

Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 Р азве ты не знаешь, как было издревле, с тех пор, как поставлен на землю смертный,

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 ч то кратко веселье нечестивцев, и радость безбожников лишь на миг?

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 П усть гордыня его достигает небес, а голова касается облаков,

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

7 о н сгинет навек, как его же нечистоты; и спросят видевшие его: «Где он?»

Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

8 К ак сон улетит, и его не найти, как ночное видение пропадет.

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 Г лаз, что видел его, впредь его не увидит; место его на него не посмотрит.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 Е го дети будут заискивать перед нищими, своими руками вернет он все, что похитил,

Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 м олодецкая сила, что наполняет его кости, вместе с ним ляжет в прах.

Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Е сли его устам сладко зло, и под языком его скрывает,

Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

13 е сли он бережет его, не бросает, держит его во рту,

Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 т о станет пища в его желудке ядом змеиным внутри него.

Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

15 О трыгнет он богатства, которые проглотил; Бог исторгнет их из его желудка.

Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 З меиный яд он будет сосать, жало гадюки его убьет.

Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Н е видать ему потоков водных, рек, текущих медом и молоком.

Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 О н вернет нажитое, не отведав; доходам от труда своего не порадуется.

Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 Т еснил он бедных и пренебрегал ими; захватывал дома, которые не строил.

Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 В его желудке нет покоя, а в богатстве нет спасения.

Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

21 Н ичто не спаслось от его обжорства, зато и удача его не удержится.

<Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 С реди достатка его настигнет беда; все руки обиженных поднимутся на него.

Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 К огда он свой живот набьет до отказа, Бог пошлет на него Свой пылающий гнев, и прольет дождем на его плоть.

Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

24 О н убежит от железного оружия, но его пронзит бронзовая стрела.

Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

25 С трела войдет в его спину и пройдет, сверкая, сквозь его печень. Двинутся ужасы на него.

Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 К ромешная тьма ожидает его сокровища. Никем не зажженный огонь пожрет его, и сожжет последнее, что осталось в его шатре.

Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Б еззакония его небеса откроют, и восстанет против него земля.

Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

28 Б огатство его дома расточится, в день Божьего гнева расплещется, как вода.

Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

29 В от участь нечестивому от Бога, удел, который определил ему Бог.

Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.