1 І відповів нааматянин Цофар та й сказав:

Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 Т ому то думки мої відповідати мене навертають, і тому то в мені цей мій поспіх!

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 С оромливу нагану собі я почув, та дух з мого розуму відповідає мені.

Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 Ч и знаєш ти те, що від вічности, відколи людина на землі була поставлена,

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 т о спів несправедливих короткий, а радість безбожного тільки на хвилю?

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 Я кщо піднесеться величність його аж до неба, а його голова аж до хмари досягне,

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

7 п роте він загине навіки, немов його гній, хто бачив його, запитає: де він?

Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

8 Н емов сон улетить і не знайдуть його, мов видіння нічне, він сполошений буде:

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 й ого бачило око, та бачити більше не буде, і вже не побачить його його місце...

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 С ини його запобігатимуть ласки в нужденних, а руки його позвертають маєток його...

Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 П овні кості його молодечости, та до пороху з ним вона ляже!

Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Я кщо в устах його зло солодке, його він таїть під своїм язиком,

Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

13 н ад ним милосердиться та не пускає його, і тримає його в своїх устах,

Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 т о цей хліб в його нутрощах зміниться, стане він жовчю зміїною в нутрі його!...

Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

15 В ін маєток чужого ковтав, але його виблює: Бог виганяє його із утроби його...

Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 О труту зміїну він ссатиме, гадючий язик його вб'є!

Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 В ін річкових джерел не побачить, струмків меду та молока.

Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 П озвертає він працю чужу, і її не ковтне, як і маєток, набутий з виміни своєї, жувати не буде...

Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 Б о він переслідував, кидав убогих, він дім грабував, хоч не ставив його!

Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 Б о спокою не знав він у нутрі своїм, і свого наймилішого не збереже.

Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

21 Н емає останку з обжирства його, тому нетривале добро його все:

<Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 з а повні достатку його буде тісно йому, рука кожного скривдженого прийде на нього!

Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 Х ай наповнена буде утроба його, та пошле Він на нього жар гніву Свого, і буде дощити на нього недугами його...

Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

24 В ін буде втікати від зброї залізної, та прониже його мідний лук...

Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

25 В ін стане меча витягати, і вийде він із тіла, та держак його вийде із жовчі його, і перестрах на нього впаде!

Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 П ри скарбах його всі нещастя заховані, його буде жерти огонь не роздмухуваний, позостале в наметі його буде знищене...

Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Н ебо відкриє його беззаконня, а земля проти нього повстане,

Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

28 у рожай його дому втече, розпливеться в день гніву Його...

Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

29 О це доля від Бога людині безбожній, і спадщина, обіцяна Богом для неї!

Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.