1 П римхливий шукає сваволі, стає проти всього розумного.

Който се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

2 Н ерозумний не хоче навчатися, а тільки свій ум показати.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

3 З приходом безбожного й ганьба приходить, а з легковаженням сором.

С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

4 С лова уст людини глибока вода, джерело премудрости бризкотливий потік.

Думите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

5 Н е добре вважати на обличчя безбожного, щоб праведного повалити на суді.

Не е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

6 У ста нерозумного тягнуть до сварки, а слова його кличуть бійки.

Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

7 Я зик нерозумного загибіль для нього, а уста його то тенета на душу його.

Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

8 С лова обмовника мов ті присмаки, і вони сходять у нутро утроби.

Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

9 Т еж недбалий у праці своїй то брат марнотратнику.

Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

10 Г осподнє Ім'я сильна башта: до неї втече справедливий і буде безпечний.

Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 М аєток багатому місто твердинне його, і немов міцний мур ув уяві його.

Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

12 П еред загибіллю серце людини високо несеться, перед славою ж скромність.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

13 Х то відповідає на слово, ще поки почув, то глупота та сором йому!

Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

14 Д ух дійсного мужа виносить терпіння своє, а духа прибитого хто піднесе?

Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

15 С ерце розумне знання набуває, і вухо премудрих шукає знання.

Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

16 Д арунок людини виводить із утиску, і провадить її до великих людей.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

17 П ерший у сварці своїй уважає себе справедливим, але прийде противник його та й дослідить його.

Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18 Ж ереб перериває сварки, та відділює сильних один від одного.

Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

19 Р озлючений брат протиставиться більше за місто твердинне, а сварки, немов засуви замку.

Брат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

20 І з плоду уст людини насичується її шлунок, вона насичується плодом уст своїх.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

21 С мерть та життя у владі язика, хто ж кохає його, його плід поїдає.

Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 Х то жінку чеснотну знайшов, знайшов той добро, і милість отримав від Господа.

Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

23 У богий говорить благально, багатий же відповідає зухвало.

Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

24 Є товариші на розбиття, та є й приятель, більше від брата прив'язаний.

Човек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.