1 І говорив Елігу та й сказав:

И Елиу пак проговаряйки рече:

2 С лухайте, мудрі, слова ці мої, ви ж, розважні, почуйте мене!

Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

3 Б о ухо слова випробовує, а піднебіння їжу куштує.

Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

4 В иберім право собі, між собою пізнаймо, що добре.

Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

5 Б о Йов говорив: Я був справедливий, та відкинув Бог право моє.

Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

6 Ч и буду неправду казати за право своє? Без вини небезпечна стріла моя...

Въпреки правото ми <считан> съм <за> лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

7 Ч и є такий муж, як цей Йов, що п'є глузування, як воду,

Кой човек е като Иова, Който укорява <Бога>, както пие вода,

8 і товаришує з злочинцями, і ходить з людьми беззаконними?

И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

9 Б о він каже: Нема людині користи, коли її Бог уподобає.

Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

10 Т ож вислухайте, ви розумні, мене: Бог далекий від несправедливости, і Всемогутній від кривди!

Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

11 Б о за чином людини Він їй надолужить, і згідно з своєю дорогою знайде людина заплату!

Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

12 Т ож поправді, не чинить Бог несправедливого, і Всемогутній не скривлює права.

Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

13 Х то землю довірив Йому, і хто на Нього вселенну поклав?

Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

14 К оли б Він до Себе забрав Своє серце, Свій дух, і Свій подих до Себе забрав,

Ако прилепи Той сърцето Си <само> към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,

15 в сяке тіло погинуло б вмить, а людина повернулася б на порох!...

То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

16 К оли маєш ти розум, послухай же це, почуй голос оцих моїх слів:

Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

17 Х іба стримувати може ненависник право? І хіба осудити ти зможеш Всеправедного?

Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

18 Х іба можна сказати цареві: Негідний, а вельможним: Безбожний?

Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

19 Т аж Він не звертає уваги на зверхників, і не вирізнює можного перед убогим, бо всі вони чин Його рук,

Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

20 з а хвилину вони помирають, опівночі... Доторкнеться Він можних і гинуть вони, сильний усунений буде рукою не людською.

В една минута умират - да! в полунощ; Людете <им> се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.

21 Б о очі Його на дорогах людини, і Він бачить всі кроки її,

Защото очите на <Бога> са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

22 н емає темноти, немає і темряви, де б злочинці сховались.

Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

23 Б о людині Він не призначає означений час, щоб ходила до Бога на суд.

Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

24 В ін сильних ламає без досліду, і ставить на місце їх інших.

Без <дълго> изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

25 Б ож знає Він їхні діла, оберне вночі і почавлені будуть!

Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

26 Я к несправедливих уразить Він їх, на видному місці,

Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,

27 з а те, що вони відступили від Нього, і не розуміли доріг Його всіх,

Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

28 щ об зойк сіромахи спровадити до Нього, бо Він чує благання пригнічених.

Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

29 К оли Він заспокоїть, то хто винуватити буде? Коли Він закриє лице, хто побачить Його? А це робиться і над народом, і над людиною разом,

И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично <да ли е сторено това> спрямо народ или спрямо един човек, -

30 щ об не панував чоловік нечестивий із тих, що правлять за пастку народові.

За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

31 Б о Богові треба отак говорити: Несу я заслужене, злого робити не буду!

Защото, ако някой каже на Бога: Понесох <наказание> без да съм сторил зло;

32 Ч ого я не бачу, навчи Ти мене; коли кривду зробив я, то більше не буду чинити!

Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

33 Ч и на думку твою надолужить Він це, бо відкинув ти те? Бо вибереш ти, а не я, а що знаєш, кажи!

То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, <казва Бог>, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

34 М ені скажуть розумні та муж мудрий, який мене слухає:

Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, <ще каже:>

35 Й ов говорить немудро, а слова його без розуміння.

Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

36 О , коли б Йов досліджений був аж навіки за відповіді, як злі люди,

Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

37 б о він додає до свойого гріха ще провину, між нами він плеще в долоні та множить на Бога промови свої...

Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.